Защо "Днес" и защо ...? Защото днес е продължение на вчера и е много интересен период. Защото след "Красота" не пуснах друго. Да, но темата продължи да определя решенията ни и доведе до втори вот без окончателен резултат. Вот, даден не с мисъл за решаване на проблеми, а от омраза. Вот, определил крехката победа от чужбина. От хора, които прекарват малко, или никакво време в страната. Хора, които определиха де факто, кой ще определя как да живеем тук. И пак въз основа любов и омраза. Другият "фото финиш" пак е определен от българите в чужбина.
Никого не съдя за избора му, за пристрастията му. Всеки има своето право да харесва, или да не харесва някого, нещо. Дава си вота и после - математика, дипломация, политика. Лошото е, че в разговорите, които съм водила, хората се аргументират с недоволство, с омраза. Колкото и да се опитвах, не успях да ги накарам да се замислят и кажат, какво искат да стане и кой да го направи. Не успях да ги накарам да обяснят, вярват ли, мислят ли, че техният човек има умения и качества да изпълни задачите. Могат ли да му вярват. Вместо това се заемаха да плюят всички останали патртии и мен самата, сякаш някаква политика зависи от мен. Не! Нито от мен, нито от който и да е редови гражданин! Ние нямаме право нито на законодателна инициатива, нито на вето. Можем само да протестираме. И какво от това? Референдум? Какво се случва с резултатите? Та, за това, повече от година питах, още питам: какво искате да решат избраните? Как ги избирате? Вярвате ли, че могат, че искат? Кой са те? Отговор няма. Има чувства, няма мисъл. Да! Всички сме недоволни от реалността! Имаме основания за това! Но, какъв избор направихме? И как? Едно е сигурно: каквото сме си надробили, това ще сърбаме. Защото все още не делим полето на емоциите и на деловите сфери. Там, в това поле, са политика и бизнес. Няма място за емоции. Търсим най- полезните хора, налагаме вижданията си и контролираме. В нашата реалност няма как да си налагаме вижданията и да контролираме. Търсим си Мисии, разочароваме се от тях, намразваме ги, готови сме да ги линчуваме. А, избраните не се вълнуват какво искаме ние. Говорят от наше име, решават, уж в наш интерес, а всъщност, за наша сметка си водят свои партийни и лични битки. Надявах се, за 32 години, народът да разбере тази проста истина и да спре със свръх очаквания и да търси Мисии. Вместо това, загубихме 2 поколения, които забравиха, или не знаят с кого и през какво сме минали. И старите лица се връщат на арената с нови сили и апетити. До кога така? И кой ще е виновен за следващото недоволство? Избраните, или избирателите?
© Маргарита Ангелова Всички права запазени