16 июл. 2021 г., 16:39

Днес...

1.9K 1 21
2 мин за четене

 Защо "Днес" и защо ...? Защото днес е продължение на вчера и е много интересен период. Защото след "Красота" не пуснах друго. Да, но темата продължи да определя решенията ни и доведе до втори вот без окончателен резултат. Вот, даден не с мисъл за решаване на проблеми, а от омраза. Вот, определил крехката победа от чужбина. От хора, които прекарват малко, или никакво време в страната. Хора, които определиха де факто, кой ще определя как да живеем тук. И пак въз основа любов и омраза. Другият "фото финиш" пак е определен от българите в чужбина.

   Никого не съдя за избора му, за пристрастията му. Всеки има своето право да харесва, или да не харесва някого, нещо. Дава си вота и после - математика, дипломация, политика. Лошото е, че в разговорите, които съм водила, хората се аргументират с недоволство, с омраза. Колкото и да се опитвах, не успях да ги накарам да се замислят и кажат, какво искат да стане и кой да го направи. Не успях да ги накарам да обяснят, вярват ли, мислят ли, че техният човек има умения и качества да изпълни задачите. Могат ли да му вярват. Вместо това се заемаха да плюят всички останали патртии и мен самата, сякаш някаква политика зависи от мен. Не! Нито от мен, нито от който и да е редови гражданин! Ние нямаме право нито  на законодателна инициатива, нито на вето. Можем само да протестираме. И какво от това? Референдум? Какво се случва с резултатите? Та, за това, повече от година питах, още питам: какво искате да решат избраните? Как ги избирате? Вярвате ли, че могат, че искат? Кой са те? Отговор няма. Има чувства, няма мисъл. Да! Всички сме недоволни от реалността! Имаме основания за това! Но, какъв избор направихме? И как? Едно е сигурно: каквото сме си надробили, това ще сърбаме. Защото все още не делим полето на емоциите и на деловите сфери. Там, в това поле, са политика и бизнес. Няма място за емоции. Търсим най- полезните хора, налагаме вижданията си и контролираме. В нашата реалност няма как да си налагаме вижданията и да контролираме. Търсим си Мисии, разочароваме се от тях, намразваме ги, готови сме да ги линчуваме. А, избраните не се вълнуват какво искаме ние. Говорят от наше име, решават, уж в наш интерес, а всъщност, за наша сметка си водят свои партийни и лични битки. Надявах се, за 32 години, народът да разбере тази проста истина и да спре със свръх очаквания и да търси Мисии. Вместо това, загубихме 2 поколения, които забравиха, или не знаят с кого и през какво сме минали. И старите лица се връщат на арената с нови сили и апетити. До кога така? И кой ще е виновен за следващото недоволство? Избраните, или избирателите?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прав си. Малка крачка в положителна посока. За живеещите в чужбина трябва отделен министър.
  • Едно малко решение може да подобри съвсем малко (но все пак) качеството на избора. В някои страни го има: Право на глас - само на живеещите в страната (поне половин година преди гласуването). А в момента наистина трагедия е чалга-поколението.
  • Калина, каквато и змия да излезе, змия ще е. Няма да е котка. Нали е чувал със змии?Майсторе! Точно! Над 20 години говоря, че магаре да предложим за депутат, то ще стане, защото винаги ще има гласували за него. Няма долен праг за валиден вот. Не приемам и прехвърлянето на гласовете "не харесвам" към печелившите. Още когато писаха конституцията се погрижиха да вържат ръцете на избирателя. Точно тогава той беше наивен и активен. После 30 години го обезверяваха, отблъскваха, унижаваха и мачкаха. Днес той може само да мрази и така си гласува, ако не е станал съвсем апатичен и отвратен. НПО-тата, чисто български, не са по-различни от смесените, международните. Системата е гарантирала езконтролност на всеки, контролиращ нещо. Това се случи в началото. Сега "безконтролните" се бият за контрол над другите. Стигам д извода, че българите не умеят да живеят демократично. Имат нужда от авторитет. Т.е, автокрация. Пак ще са недоволни, но ще се подчиняват и държавата ще се надигне. Свърши полето....
  • "А, избраните не се вълнуват какво искаме ние. Говорят от наше име, решават, уж в наш интерес, а всъщност, за наша сметка си водят свои партийни и лични битки."
    Ами трябва да се създадат някакви активни граждански организации за контрол над управляващите. Както искат закон за контрол на главния прокурор. Нещо като НПО-та, но не с намеса на външни сили. Тези с външна намеса трябва да се забранят. Иначе се оказва, че демокрацията е една голяма измама.
  • Кой го избра тоя парламент? И каква легитимност ще има? 42% гласуваха. От тях към 12% са гласували за извънпарламентани партии и с ,,не подкрепям никого". Тук трябва добавим и невалидните бюлетини. Парламентарното мнозинство от 121 депутата, без значение как е формирано, ще има 15% от вота на избирателите. Това са процентите на одобряващите НС. Останалите 85% не го одобряват. Ето до това води ниската избирателна активност. Парадоксално е. Мнозинството трябва да е определящо. Това е основен принцип на демокрацията. Освен това е гаранция за стабилност.

Выбор редактора

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...