Беше като в приказка. Наблюдавах го с такова очарование и потъвах в омайната му красота. Бях на топло и уютно, а навън студът погубваше последните следи от минал живот. Само то красеше гледката и стопляше душата ми. То бе едно невероятно цвете – жълто, меко на допир, ухаещо на пролет, даващо мир на съществуванието ми. Бе контраст на сивия и мрачен град – като малка частица от чистата природа, пренесена в тъмното ежедневие.
Мечтаех… да бъда като това цвете. Да съм толкова обикновено създание, колкото и необикновено. На пръв поглед простичко, а всъщност, дълбоко в себе си да бъда необятна. Да бъда част от това, което е край мен, и в същото време да съм негов контраст. Да сияя като него. Да усмихвам, ощастливявам, да давам надежда и да вдъхвам спокойствие и вяра в хората.
Мечтаех… и какво по-изпълващо действие от това? В мечтите ни се намира онзи приказен свят, в който искаме да живеем. Точно той ни дава сили да се преборим с всички препятствия по пътя ни. Мечтите ни мотивират – те са кат ...