Работех върху един проект. Работата ми вървеше много добре. Случи се така, че ресурсите, необходими за продължаването на работата ми приключиха. А изгледът за постъпването на нови ресурси беше след повече време, отколкото ми се искаше.
Ентусиазмът ми беше огромен. Но си казах: „Няма да насилвам нещата. Може би така ще е полезно за работата ми. Вселената винаги ми носи и ме превежда през това, което ми е НАИСТИНА НЕОБХОДИМО. По-добре е да ù се доверя, че по времето до постъпването на следващите ресурси ще бъда насочен към нещо полезно.”
И така, доверих се на Вселената. Почувствах увереността, че всичко е наред.
На другия ден се появиха двама мои приятели, които ме помолиха за помощ, която бях склонен да им окажа. В знак на благодарност те ме снабдиха с ресурсите, които ми бяха необходими за продължаването на моята работа по проекта, който така силно ме ентусиазираше.
Бележка: Когато не се съпротивляваме с противостоящи мисли на желанието си и спрем да забелязваме липси и спрем да предла ...