Feb 6, 2011, 11:44 AM

Доверието разкрива пътя

  Essays » Others
1.7K 0 0
1 min reading

Работех върху един проект. Работата ми вървеше много добре. Случи се така, че ресурсите, необходими за продължаването на работата ми приключиха. А изгледът за постъпването на нови ресурси беше след повече време, отколкото ми се искаше.

       Ентусиазмът ми беше огромен. Но си казах: „Няма да насилвам нещата. Може би така ще е полезно за работата ми. Вселената винаги ми носи и ме превежда през това, което ми е НАИСТИНА НЕОБХОДИМО. По-добре е да ù се доверя, че по времето до постъпването на следващите ресурси ще бъда насочен към нещо полезно.”

       И така, доверих се на Вселената. Почувствах увереността, че всичко е наред.

       На другия ден се появиха двама мои приятели, които ме помолиха за помощ, която бях склонен да им окажа. В знак на благодарност те ме снабдиха с ресурсите, които ми бяха необходими  за продължаването на моята работа по проекта, който така силно ме ентусиазираше.

       Бележка: Когато не се съпротивляваме с противостоящи мисли на желанието си  и спрем да забелязваме липси и спрем да предлагаме вибрационния сигнал на недоимъка, но напротив, ако вътрешно вярваме и се доверяваме на Духовния Закон, това, което сме поискали, се проявява в живота ни.

       Вселената знае какво ни е необходимо, още преди да сме го поискали. Не е нужно да се грижим за това, как и откъде ще се появят ресурсите за осъществяването на намеренията ни. Всичко, което е нужно, е ДОВЕРИЕ в Закона, доверие, че вече ни е въздадено според нашата вяра. И щом тя е налице (ВЯРАТА), въздаянието също се появява в точния момент, по подходящ начин.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Аршинков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...