Докосват се началото и краят…
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се крие някъде в нашето усещане за собственото ни съществуване и това какво ни е необходимо, за да го съпреживеем по един достатъчно добър начин. И се изисква смелост, сила и достатъчно търпение, за да се случи всичко това.
Късно открих подредените и добри думи на Иванка Павлова и то покрай едно нейно проглеждане към творчеството на Николай Христозов и Атанас Далчев.
Аз срещнах светли умове
при плахите си първи стъпки –
човеци, а не богове:
и талантливи, и достъпни,
способни да те насърчат
и да те окрилят за полет,
защото думите горчат,
дори изречени неволно, ...