11.12.2022 г., 0:34 ч.

Духовете - като източник на щастие 

  Есета » Лични
404 0 0
4 мин за четене

Духовете, като източник на щастие

Отношението или поведението във връзка с духовете, всъщност то е източника на щастие, но това трябва да се разбира реално т.е. като реален процес на взаимодействие между духовете и личността (човека).
И така, какво е дух, според мен - това е нещо, което прилича на човек, и/или явяващо се човек, но не се вижда, невидимо е. Какво характеризира този дух – ами той обладава комплекс от мисли и чувства, има воля, има устрем в дадено направление, носи настроение, различно от нашето в момента. Изпил си чаша вино, ставаш малко друг, или чаша кафе, или си изпушил една цигара ставаш друг малко, това са все представи за някакъв дух, или реални духове, и храните съдържат дух, и предметите, и дърветата, - държиш една тояга, някакво дърво, това е дух, посещаваш гробовете на заминали хора, свързваш се с техните духове.
Боговете са духове, Небето като цяло е Велик дух, хората, тук или там (на оня свят) са духове. Съзвездията съдържат дух, като например Черпака, или Голямата мечка, там са славянските богове и герои.
Растенията, някои от тях индианците ги наричат „учители“, като например, айяхуаската, уачумата, тютюна и т.н. Като ги употребява, човек разбира какво значи да не си ти онзи, когото познаваш, да бъдеш малко или повече друг, получаваш по този начин нови идеи, които те обогатяват, получаваш идеята за разнообразието на света, за колективно съзнание между теб и съответните духове. А при хората, трябва да се обърне внимание на няколко момента във връзка със заминалите души, които са вече духове. Комплексът на тяхната личност е в наличие и след заминаването им, и достъпът до тях е възможен, стига да не бъдат смятани за умрели, в смисъл на несъществуващи. Те, в качеството си на духове, имат други възможности, пренасят се мигом в пространството и времето, могат да дадат ценна информация, да помагат реално, но кога – когато е налице взаимноизгодно сътрудничество. А това какво значи – това значи, че живият човек може да ги храни, да ги зарежда с интерес чрез своя интерес към тях, да ги зарежда с енергия чрез вниманието си, и да осмисля техния живот там, защото те там много скучаят без внимание оттук. Носят се без интерес в пространството, когато никой оттук не им обръща внимание. А когато живият човек им обърне в мислите си внимание, или по друг начин, като например да остави малко от храната за тях, или от питието (кафето, да речем) – това е символ на внимание, и те го оценяват без съмнение. В съответните духове се явява радост, те имат желание да помогнат, с каквото могат. Тръгнал си да падаш, той ще те отвлече от тази опасност, значи ще ти бъде другар, помощник, охранител. Като се проявява уважение например към заминалите от една чужда къща, този дом ще стане за теб приятелски приемлив, там няма да ти се случи нещо лошо.
Човек трябва да има другари-помощници-духове от оня свят, защото животът истински протича, циркулира със сила и красота - между двата свята, - и тези два свята са като нулата и фазата в електротехниката.
Може да се говори още много по темата, но сега това семенце посаждам за вас, за размишление и практика по уважение и взаимодействие с различните желани от вас духове. Духовете са реалност, но тя трябва да се направи реална в нашия живот, когато заключим с духовете взаимна „договореност“, - да ги смятаме най-напред за живи, за съществуващи – и на второ място да им служим в съответствие с тяхното добро, на първо място – да ги прославяме, да ги уважаваме, да се сещаме за тях. И те тогава ще правят за нас незрими услуги, независимо о тва дали ги осъзнанаваме, ще съдействат за подобряване на нашата съдба по посока на щастието. А щастлив е живота, когато се отчита, че и ние един ден ще станем духове, и затова трябва да имаме приятели-духове за комплексна полза още сега.
Талисманите, амулетите, тотемите, животните, растенията, стихиите (земята, водата, въздуха, ветровете, морето и т.н.), сега живите хора – това са все духове. И логиката на дружбата и взаимодействието с тях е същата – взаимодействие, което започва от уважението и признанието, и може да включва веществените субстанции на тези духове, и после да се стигне до мисловно, или духовно взаимодействие. 
На духовете трябва да се гледа сериозно, защото част от нещастните случаи, както и голяма част от благословенията се дължат на тях.
Лесничея
10 декември 2022 г.
 

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??