ДУХОВНИТЕ ПРОСТРАНСТВА

          Независимо дали човек отхвърля или одобрява обществото, в което живее, той не винаги насочва усилията си към материалните проблеми до степен да остане сляп за вечните въпроси, свързани със смисъла на съществуванието. Фа­натичното стремление към истината често носи в утробата си нещо мистично и в този смисъл онзи, който насочва погледа си в тази посока, неми­нуемо "нагазва" в нови нестан­дартни духовни пространства; там търси нови дълбини изме­рения и възможности за избор.

          Нуждата от познание за света в неговата тоталност не винаги може да бъде задоволена от научните парадигми. Необходи­мостта от един различен тип мисловност често се възприе­ма като нещо нарушаващо живота, сякаш винаги има достатъчно сфери на дейност, в ко­ито да се проектират житейските ценности. Стремежът на науката да улови и огради без­крайността с вериги от научни символи, вечно разпадащи се във времето, не може да удовлетвори въпросите, които кре­щят за отговор, особено тези, свързани с отделната човешка съдба.

          След близо петдесетгодишен ценностен вакуум на книжния ни пазар се появиха имената на редица духовни учители, някои от които със световна известност. Независимо от това, че една част от хората се интересуват от подобни книги, а друга не, може би все пак е ин­тересно да се знае, че духовното наследство на много от тези учители отдавна е вписано в рамките на световната култура. Имената на Елена Блаватска, семейство Рьорих или на Петър Дънов отдавна не са тайна за тези, които са чувствали духовната потребност да възприемат оригинална житейска философия в контекста на един по-широк мироглед. Най-странното в тези  текстове е отсъствието на каквато и да е догма, а основното: прокарване на общото схващане, че променяйки вътрешната нагласа на съзнанието си, човек е способен да променя външните аспекти на своя живот.

          Всеки непредубеден, който разгърне писанията на Петър Дънов не след дълго ще се сблъска с един пронизващ интелект, познания и житейска мъд­рост, пред които много университетски преподаватели биха изглеждали като прогимназисти. Построено върху усто­ите на християнството, учени­ето разглежда универсалността на законите и принципите, лежащи в структурата на све­та и тълкува явленията и изя­вите на всичко видимо и невидимо. Дънов познава детайлно Лайбниц, Платон, Питагор и често цитира Алберт Айн­щайн, Макс Планк, Нилс Бор и компания; познанията му в об­ластта на медицината и изкуството са внушителни. Раз­мишленията му по един стряскащ начин отговарят на изискванията на съвременния интелект и като че ли нищо ня­ма да загубят от това дали им вярваме или не. Духовното наследство е налице, духовната диря също, независимо, че едни я отхвърлят, а други приемат.

          Кой знае защо, нашият печат като че ли пропусна да спомене, че изминалата вече 1991-ва година бе определена от ЮНЕСКО за година на Елена Блаватска - основоположничката на така наречената тайна доктрина. Може би трябва да приемаме бързо и точно всички културни и духовни сигнали от цивилизо­вания свят, щом искаме да сме част от него. Въпросът не опи­ра до простото разделение на ценностите като на такива "за вярващи" и "невярващи". Ако спазим този елементарен принцип, би трябвало да разде­лим определен жанр в музиката като на "за слушащи" и "за неслушащи", а после да спрем Брамс по радиото, просто за­щото някои не могат да го по­насят.

          Стара истина е, че само съществуването на различните духовни постижения, тяхно­то проникване едно в друго, е в състояние да сглоби карти­ната на безкрайното човешко развитие. Защото тъй или иначе, всички прояви и форми на духовното по някакъв на­чин достигат до сферата на познанието, а тази задача е нравствена по същество. Може би там някъде, сред гъмжилото от различни духовни пространства, всеки прави своя избор, формира собст­вения си живот и го насища със смисъл.

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ