Духовният реализъм
Словосъчетанието “духовен реализъм” крие в себе си съчетаването, но и противопоставянето на духовността като проявление и реалността като обективна картина на заобикалящия ни свят.
Защо могат да бъдат съчетани? Принципите на духовното – нравствено, добро, състрадание, милосърдие, помощ и подкрепа са така необходими за всеки от нас. Всеки е техен носител, но и има нужда да ги получава от околните. Не е невъзможно да ги прилага, защото са заложени в нас, ние по правило имаме духовността в себе си. Но както можем да даваме гореизброеното, така имаме и немалка нужда и да го получаваме. Духовността трябва да бъде споделяна, защото тя не е просто някакво статично състояние вътре в нас, тя е сила, която расте и се укрепява, когато е раздавана. Напълно реално приложимо е в света около нас да даваме от своята духовност.
Но защо духовен реализъм може да бъде и противоречиво словосъчетание? Отговорът се крие в приоритетите, които са поставени в съвременния свят. Стремежът към материалното е водещ. Често, за да достигнем материалните блага, потъпкваме съзнателно духовните ни качества и така губим от човешката си същност. Създава се контраст между това, което ни е заложено да сме и това, което светът ни кара да бъдем. Всъщност същността на духовния реализъм е да устоиш, да запазиш духовното в себе си и да го даряваш, колкото и да ти се струват обстоятелствата за това предизвикателни и да се опитват да те пречупят.
Ако обаче споменаваме духовния реализъм и той бъде споменаван без Бог, би звучал като пълна абстракция, ще бъде лишен от смисъл. Към какъв духовен реализъм можем да се стремим, ако нямаме Бог в сърцето си? Да, със сигурност има хора, които от куртоазия биха демонстрирали духовност или пък истински да вярват в себе си, че я имат, даже и да нямат вяра в Бога, но това не е духовност, а самозаблуда. Бог е Този, Който извисява нашите сърца и души и ни прави изпълнени с човечност.
С горяща вяра в Бог ние имаме плодове, нашата духовност придобива реални измерения. Пътят Христов е бил винаги труден и трънлив, тесен и стръмен, но винаги е правилният Път, водещ към Истината и Живота. Божийте пътеки и светските приоритети са силно разминаващи се. Човек се пита коя страна да заеме и коя посока да избере. Често се мамим по масата, губейки индивидуалността си. Благородните дела, извършени от помпозност, сякаш все намират отзвук, все биват забелязвани и оценявани. Когато извършим някое дело в името на Бога, много хора нямат очи да го видят и сърца да го оценят. В единия случай подбудите ни са подвластни на духовността, произлизаща от духовността на християнството. В другия – от показността, която е фалшива и лицемерна, но част от реализма, от който изживяваме.
Пътят на християнството не е лек. Не е лесно да го отстояваш, но направиш ли го, неминуемо ще си духовно извисен. Християнският живот не е утопия, делата на християнството не са невъзможни за реализиране. Духовният реализъм като форма, в която се сливат християнството и реалността, имат приложимост. Към тази духовност трябва да вървим. Всичко друго извън нея е продиктувано от суета и нужда от показност. Там няма искреност, там няма човечност, там не присъства Бог.
© Николина Барбутева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Завет, Библията е Словото на Господа. Тя е Пътят и Истината и Живота, а не е „препъни камък“. Който се помоли и иска да разбере за някои неща от Нея, Бог ще Му Се открие.
Бог живее в своите чеда чрез Святия Дух. Когато познаем Бог, ние вече се стремим да Му бъдем поклонници чрез Духа! Това общество, което не е изпълнено със Святия Дух, умира; то не е вечно!
Когато Иисус Христос започнал да проповядва, казал: „Покайте се, защото небесното царство наближава“ (Матей:17), а не казал: „Покайте се, за да бъдете изцелени“. В Библията никъде не пише, че човекът трябва да се покае и тогава ще бъде изцелен. Иисус Христос на някои казва: „Нека ви бъде според вярата ви“ (Матея 9:29); на други казва: „Стани и си иди; твоята вяра те изцели“ (Лука 17:19); „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир“ (Лука 8:48); Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя“( Марко 10:52), и т. н. -
Хареса ми позитивното отношение на автора. Надеждата да те харесат е естествен човешки стремеж. Ако някой каже, че публикува без да се интересува дали ще го харесат, лъже. “Аз”-ът винаги се стреми да се докосне до друг “аз”. Но човек трябва да си познава и границите. 👍
-
Здравейте!
Не съм очаквала такива реакции по повод есето си, когато го качих. Моля, нека темата и изложеното по нея да се считат за лична моя позиция и да не стават обект на разпри между потребителите. В сайта съм, за да споделям това, което пиша с надеждата да се хареса някому, както и да чета произведения на талантливи автори. Нека не превръщаме произведенията в арена на спорове, на която всеки да се опитва да наложи себе си. Това не води до нищо конструктивно.
Бъдете здрави! -
Николина, от мен получаваш висока оценка. На Земята има три вида хора: Религиозни хора - това са невежи хора, атеисти/материалисти/ - това са слепи хора и духовни хора - това са просветени хора. Първите две групи ще освиркат есето ти
, а на последната група няма какво да кажеш, те са си наясно. Излиза, че няма смисъл да пишеш на тази тема 
-
Така е, и според мен. Ако е лично есе, обаче, може да изразява позиция, мнение, становище...
Това е есе, което споделя мнение, не борави с факти и аргументи. Иначе частите на есето са стандартни по принцип: увод, изложение, заключение. Забелязват се наченки и на теза-антитеза. Есето е много труден жанр, зад привидната му достъпност се крият доста подводни камъни, за които няма време да се говори тук...👍 -
Първо прочетох коментарите. Издържах. И очаквах нещо много страшно. Не се случи. "Духовен реализъм" ми е в повече. Няма да пиша моето разбиране за "дух" и "реалност", за да не досаждам. Има лично отношение, гледна точка, пестеливо и не достатъчно аргументирано.
-
Прочетох!
-
„ Духовността трябва да бъде споделяна, защото тя не е просто някакво статично състояние вътре в нас, тя е сила, която расте и се укрепява, когато е раздавана. Напълно реално приложимо е в света около нас да даваме от своята духовност.
…
Бог е Този, Който извисява нашите сърца и души и ни прави изпълнени с човечност.
С горяща вяра в Бог ние имаме плодове, нашата духовност придобива реални измерения. Пътят Христов е бил винаги труден и трънлив, тесен и стръмен, но винаги е правилният Път, водещ към Истината и Живота.
…
Когато извършим някое дело в името на Бога, много хора нямат очи да го видят и сърца да го оценят.
…
Пътят на християнството не е лек. Не е лесно да го отстояваш, но направиш ли го, неминуемо ще си духовно извисен. Християнският живот не е утопия, делата на християнството не са невъзможни за реализиране.” - !!!
Хубава и благословена вечер,Secret0000 (Николина Барбутева)! -
Забравяте ли защо сме тук? Вече дори не ми се влиза в сайта. Не го опорочавайте , моля!
-
Е, и това стана спам. Съжалявам, че коментирах. Явно такива есета не си заслужават хабене на мисли и думи...
-
Освен най-древна религия, християнството е единственото духовно учение, където сам Бог проповядва на хората, слизайки на земята в човешка плът. Подобно нещо няма в нито една от останалите религии, които са свързани с езически митове и идолослужение или с незначителни заемки от християнството. А мантрата вярвам в нещо си, но не следвам определена религия означава вяра в собствената си фантазия.
-
Завет, цитирай къде в Библията Исус изцерява, възкресява някой, но първо иска от него да се покае? Къде? Ще ти кажа къде - никъде! Ето какво казва Исус "И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света." Йоан 12:47
п.с.: И да те питам, ти защо съдиш? Съдник ли си -
И друго, заради което хората не желаят да приемат Бога, а се опитват да си създават някакви собствени представи е грехът и покаянието. Но самото Евангелие започва с думите: "Покайте се!" И Господ на всеки, който е излекувал казва: "И повече не греши." Като показва, че грехът е причината за болестта на човека. Казва го с любов, за да го предпази. Защото всеки грях има лоши последствия за извършилия го.
-
Реализмът се базира на реални факти и доказателства, т.е. материални, а духовността е нематериална,
така че с две думи - есето е безсмислено
а спорът за религиозните виждания и схващания пък съвсем неуместен - нито е по есето, нито има смисъл. Религията е нещо лично, какво има тука да привеждаме Христос какво е казал или Господ? И да цитираме библията? Защо?
Вярващ и религозен са две различни неща - всеки човек е вярващ по презумпция, щом живее, обезвереният е отчаян и... тн. А религиозният вярва в религия, насочил е там вярата си, но в коя религия, това вече е друг въпрос. Християнската е само една от безбройните. -
Не съм писала, че не вярвам в съществуването на висша сила или висш разум- нека го наречем Бог. Това, в което вярвам, представата и разбирането ми за него са различни от вашата. Димо, за кое християнство става въпрос ? - учението на Христос или приетото на някой от църковните събори след жестоки препирни и не дотам миролюбиви действия
-
Блу, а може Вие имате доказателства за несъществуването на Бога? Ако нямате Вие изглеждате също фанатично вярващи, че Бог не съществува! Нататък няма да Ви цитирам, направих го дотук, само за да разберете как изглеждат атеистите. Аз мисля, че не бива да се обиждаме едни други.
-
Натрапването на каквато и да е идея я опорочава. Без да го приемате като обида - фанатично религиозните ми приличат на хомосексуалистите, които непрекъснато повтарят колко са прави, а всички останали грешни.
-
Според мен, друже Завет, повечето българи изповядват атеизъм или антитеизъм. Те не възприемат да им се говори за Бог, който считат че отнема правата и свободите им, и го обявяват за несъществуващ или вреден. Едновременно с това обаче се впечатляват от митологични богове и съвременни паранормалници. И всичко това няма нищо общо с талант и интелект. А за натрапването на безбожието и недоказуемата Дарвинова теория си напълно прав.
-
Да накараш да прогледне имах предвид. Да приеме смирението на някаво ниво. Това не става със заклеймяване, нито с фанатични клетви във вечна любов.
А случая споменавам , само за да вникнеш в моята позиция. Принципен въпрос и точка. -
Всички сме уникални и разбирането ни за духовност, пътя към нея и дори за Бог са различни. Сайтът не е атеистичен, но не е и с религиозна насоченост. Освен това има ограмна разлика между вяра и религия. Религията е рамка на вярата. Не съдете ... и не натрапвайте своите разбирания.
-
Димо, ти колко души си обърнал към вярата. Имах приятел, много умно момче, пълен атеист. Винаги казваше, че стига да иска, може да приеме ислям, будизъм и ацтекска някаква религия, не помня вече. Беше и голям циник, впрочем и винаги прав
Та, веднъж ей тъй, по баровете стана въпрос за това, дали човек трябва да носи нещо в сърцето си. Да има някого, когото да почита, да вярва и нещо, което да го помирява. Не беше ожесточен спор, по скоро ефектен
След месец ме потърси и ми каза да се приготвя за път. Заведе ме в манастир и го кръстих със всичките му ритуали, достъпни за възрастта му. Когато коленичих да измия краката му, се разплака. След това ядохме, пихме и се веселихме както на всяко кръщене, а след седмица ми се обади да ми каже как е намерил старо издание на Библията до един контейнер. Прибра я, подвърза я и ....ами не че стана друг човек, но вече имаше едно усещане в повече.
Аз не съм атеист, но като видя неправда, обаждам се. Ако и да е
през името Божие. -
I onq откачалник, построил Града на слънцето в Сибир, с божието слово в уста и отъждествявайки се с Христос е действал
за оня религиозен сайт, дето е публикувано като статия, си върви. Там са само такива - духовни реалисти. -
Ми тъй, а де!!
Ма как избрахте точно Христос и двамата? Това някаква шега ли е? И защо гледате на свободния човек като на отлъчена овца, първо. И второ, толкова е грешно да се свързва духовното извисяване с която и да било релегия, а тук пък, още по-специално- християнството. Напълно безмислен спор, на базата на напълно безмислено есе. То да беше само безмислено, ок. Ми то бъка от негативизъм и укор и поучения някакви, много странни, това ме впечатли. Аз не се впечатлявам от такива клишета, дето имат за цел да се забият право в душата, Димо. Ако и да съм ударена с печата на Светия Дух, навремето. Пиша една единица и изчезвам. Или не! Може би петица. Хора, ако някой ден решите да обърнете профанските си души към духовният реализъм, прочетете първо това есе, за да разберете какво значи да не си духовно извисен. -
Есето се опитва да ни покаже необходимосттта от придобиване на истинска духовност, но без да е напълно наясно с темата и смесвайки духовност и нравственост. Словосъчетанието духовен реализъм не е познато по отношение на Божественото учение и звучи най-малко претенциозно. Може би авторката има предвид истинска вяра в Бога, следване на Неговите заповеди, живот по Бога, борба с пороците и придобиване на добробродетели. Духовността не се припокрива с нравствеността, а е съвършен начин на възприемане на света в светлината на Божието участие в живота на всеки човек и на цялата вселена. Достигналият духовно съвършенство, ако все пак това се има предвид под духовен реализъм, има съвсем различно отношение към случващото се с него и около него, като в центъра на неговия светоглед е Бог, Божествената логика и Божествената справедливост, които напълно се отличават от обикновените човешки представи за тях.
-
"Укрепваме", не "укрепяваме", "Божиите", не "Божийте". Помня "критически реализъм" и "социалистически реализъм" от гадната т.н. "епоха - ха,ха, ха "епоха" - цървулановци-комуняги - на "развития социализъм" - та този тук "реализъм" нещо подобно ли е, че не разбрах? - В нормалните страни предните два "реализма" никой, никога не бе ги чул... Искам да кажа, че етикетите са "causa perduta"... Изобщо претенции за философско-теософско писане, но много несполучливо.
-
Оле мале, оле мале!!!!
Това осъдително есе наистина ли е писано от човек, който носи Бог в сърцето си? Звучи като майтап. Кой смее да сочи с пръст непосветените, които не следват пътеките Божии, но имат сърца на ангели?
Изумена съм. Това е сочене с пръст, чиста проба вменяване на вина, укор, разделение и категоризация.
До това ли води правилният Път? За Бога! Тенкю -
Завет - за мен духовността е изкуството. То дава неограничени възможности за проявление на въображението на вътрешното Аз във всичките му форми: музика, рисуване, писане и т.н.
Това есе е публикувано и преди 8 год. в религиозен сайт. В тая насока не ми се дискутира ни за библия, ни за Богове.
Рамкирането на духовността не го приемам. -
завет - духовността не е рамка, няма значение кой го е казал. И не е само в християнската религия. А религията е рамка, коато признава само себе си и проповядва послушание, примирение и следване на определени догми, независимо коя е.
-
"Духовността в същността си е пробуждане за вътрешната реалност на нашето същество, за духа, себето, душата, която е различна от нашия ум, живот и тяло, една вътрешна аспирация да опознаеш, да почувстваш, да бъдеш това, да влезеш в контакт с по-голямата Реалност отвъд Вселената и проникваща през нея, която също обитава и собственото ни същество, да си в общение и единение с Нея, и едно насочване, преобръщане, трансформиране на цялото ни същество като резултат на аспирацията, на контакта, на единението, растежът или събуждането в едно ново раждане, ново съществуване, ново себе, нова природа."
Шри Ауробиндо (1872 - 1950) - индийски революционер, философ, писател и духовен учител.
Духовен човек е = на религиозен ли?
прав си, есе е, и тука не е форум.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В Библията пише, че ако имаме вяра, нищо няма да бъде невъзможно. Всичко е възможно за Господ! Чудесата и знаменията съпътстват вярващите. Иисус Христос предрича, че онези, които вярват в Него, ще извършват дела, подобни на тези, които Той върши, и дори по-големи от тях: „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина“ (Йоан 14:12 – 13).
Иисус Христос продължава да изцерява, защото Той Е същият вчера, днес и утре.
Весело посрещане на Новата 2021 година на всички откровенци! Бъдете здрави!