Душата ми плаче за сняг
Душата ми плаче за сняг
“Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.”
С. Цанев
Бяло. Бя-ло. Бял-о.
Неутрален цвят.
Класически.
Безличен!
Ослепителен - да те заболят очите.
Бял шум, бяла светлина.
Бял прах.
Бяла... самота!
Първа глътка въздух. Режещ дробовете мраз. Агоничен вопъл, стрелващ се към гърлото. Суха кашлица. Звук от горяща цигара. Истеричен смях.
Не обичам зимата. Мирише на студ, а и замръзналите птици без предупреждение падат от небето и изгниват в калта - la vita è bella.*
Животът е като снежно минно поле – чисто начало и край в мръсна черна дупка.
Не искам Бяла смърт! Искам... кратка смърт.
В парчета лед, забити в зениците ми, виждаш замръзнал океан от жажда за живот. А успееш ли да го разтопиш в шепи, ще потекат кристалчета разкъсани мечти. И две очи ще те погледнат с умора, с болка... и с гняв.
Покритите ми със спомени кокалчета отдавна вече не кървят. Навреме разбрах - по-добре да използваш ръце, вместо глава.
Поклащайки се присмехулно, измършавелите ми музи гротескно висят в гардероба.
Толкова е студено, толкова бяло... имам нужда от нещо за сгряване – вътрешно.
Венозно – морфин.
Супернова! Взрив от цветове и...
“Моля, нарисувай ми овца!” ДАНС – Думи Абсолютно Нямащи Смисъл.
Вече се чудя дали един щастлив изгрев си струва четиридесет и четири тъжни залеза... Та нали на Север, много на Север, слънцето не залязва? Нима там всички са щастливи?
Там е диво. Сняг без мръсотия – като дълъг живот без лъжа... Жалка природна шега. Все едно еленът да надбяга куршума.
Руска рулетка – с автоматичен пистолет...
Защо ли в дъгата няма бяло? Може би защото би била безлична?
А ние побеляваме сред бяла тишина, препускайки в шейната на живота. Някъде пада завеса – поклон сред бяла самота... и после бялата финална лента.
la vita è bella.* - Животът е прекрасен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
