Душата на хляба

За конкурса : „За хляба наш........... „

„ Душата на хляба „

/ есе /

   Хляб – свещена дума за един велик народ – българския . Той крие в себе си традициите и обредите на България .

   Хлябът има определено значение . Той е не само ежеднежието , но и носи в себе си духа на предците ни . Притежава всички спомени , свързани с българските традиции . Припомня ни на всеки празник за миналото . Истинският българин трябва да уважава и да се прекланя пред малкото къшейче , което има такова голямо значение за човека . Не трябва да мислим за комата хляб само като за нещо , което ни поддържа живи . Не ! Трябва разберем , че  той има душа като човека – носи в себе си всички велики , щастливи и тъжни минали и настоящи мигове . Традициите ни живеят в него . Хлябът „ съхранява „ нашите радости и мъки .

   Още в миналото , когато посрещали някой , гощавали го с хляб и сол . Хлябът носи щастието , а солта е частицата скръб , без която не може . При раждането на дете се меси пита , която след това се разчупва , но високо , с вдигнати ръце – това е символ и пожелание детето да израстне силно и здраво . На сватба също питата се разчупва от младоженците , като се смята , че който отчупи по – голямо парче , той ще има власт в семейното огнище. Когато децата прекрачват за първи път училищния праг, посрещат ги с пита и мед , за да бъде учението сладко и изпулнено със смисъл . Медът е лечебно благо , но с питата той придобива още по – силно значение .

   Често насъщният хляб не е само радост , но и черна мъка –  „кучещки късмет „ . Защото хляб не се хвърля . Може да се даде на куче , но не и да се захвърли . Изкупление за греха от отхвърления хляб – няма ! Защото съкровената дума х;яб е още от самото начало с човека . Смята се , че най – голямата грешка би била да откраднеш жито . От житните кълнове е хлябът и никой не трябва да си позволява оскверняването му . Ако ли не , то тогава започват бедите , които са изпратени от Бог да докажат, че никой не е по – голям от хляб .

   Когато човек почине , се замесва пита , на която се прави кръст, защото душата на починалия трябва да стигне до Господ . В обредните хлябове можем да забележим каква голяма сила се крие в насъщния . Той е оброк за плодородие , здраже до „стягане „  за неизбежния час на всеки от нас . Така както сме посрещнати с пита на белия свят , така и ще завърши животът ни.

   Душата на хляба е , всъщност , цялата душа на човека . Целият живот е свързан по една или друга причина , с хляба . За различните поводи той е съчетан не случайно с вода , вино , мед , сол . Та нали виното е Христовата кръв , а самият хляб – душата Исусова .

   Миналото на хляба никога не ще бъде забравено , но настоящето му не е ясно . В днешно време хората може би са прекалено заети , за да мислят за свещеното къшейче , възприемат го просто с думата „ храна „ . Но един славен народ не трябва да забравя за своята  „ душа „ . И днес месим пити при раждане , сватби , смърт , но самата душа на хляба е позабравена. А именно тя носи в себе си всичко най – свято , тя е празникът на празниците .

   Душата на хляба съчава и великите , и трагичните моменти от човешкото съществуване . Затова никога не бива да си позволяваме , дори и с помисъл , да го достигнем или да му изневерим , защото ще дойде ден за разплата .

Изработила : Габриела Томова                                                                        

                                             ПГ „ Велизар Пеев „ , 11 „д „ клас

гр. Своге