Всички по-големи трудности в живота си определяме като дяволски капани. Много поговорки има за Дявола. Хем си мислим, че е невъзможна перфектна сделка с него, но казваме „Послушах Дявола”, когато не искаме да поемем отговорност за собствените си постъпки. Когато сме разочаровани и мислим, че нямаме сили да се справим с определена ситуация, просто махваме с ръка, примиренчески или гневно, и изцеждаме през зъби „По дяволите”. Едни от изпитаните тактики на Дявола е да ни подлага на мълчание, да предизвиква съмнения и да ни държи в очакване. Не са за пренебрегване и дяволските глупави ласкателства. Всъщност той е великолепен актьор. Превъплъщава се изкусно и скрива многото си лица. Успява винаги да намери почва за дяволските си семенца. Дори така да се срасне с човека, че той да изгуби себе си. И безпрекословно да му се подчинява. А по-опасен от Дявола е неговият слуга! Как да успеем да държим дяволското изкушение далече?! Без слуги Дяволът би загинал. И най-дяволски трудно е да общуваш и да се разбереш със себе си.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени