pavli
416 резултата
Една тайна... и луната гори
с най-тихата копнежна топлина...
Трепти астралното ми тяло...
Прелива във всички цветовù акорди...
Любов по устните ми скита... ...
  15 
Сблъсък. Счупено връхче. Капка кръв...
Концентрични кръгове тъга...
Центърът на сърцето е прободен.
  50 
Сънувам. Аз съм над болката.
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново. ...
  39 
Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...
И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...
Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...
въпреки различните страхове... съмнения... пречки...
*** ...
  70 
Дано...
Да... искаме да се оправим,
но... чакаме... да ни оправят...
© Павлина Петрова
  51 
Не заспива нощта, не заспива...
Разпилява мисли и видения...
Нещо от теб завинаги си отива.
Душата е самотно трептене.
Дълбока тайна се излива ...
  39 
Баба отново разказва: „Пътувахме с внука към село. Носехме подарък за рождения ден на другата баба – огледало за баня. (Удобно е да се пътува с дете и огледало в автобус!!!) Детето пожела да го развие и се огледа: „Подаряваме го на баба, пък се виждам аз...” После се сети: „Преоблечи ме с потника на ...
  42 
Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова
  66 
Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, ...
  61 
Макети на птици, които никога няма да полетят.
Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.
Оптимизъм в черната утайка на кафето...
Животът изтича... Кръпка след кръпка.
Казано непоетично: ...
  79 
Това не е стих... стих за теб. Това е стих,
който ми позволява да преживея отсъствието ти.
Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...
Допирът на пръстите ти е оставил следи,
които стремглаво препускат по кожата... ...
  74 
Разхождам се в теб
и непрекъснато срещам себе си.
Дали не сме се слели?
Активен въпрос...
Отговорът – в нашите очи. ...
  62 
Поглеждам обратното в мене си.
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
  93 
Обратната страна на приказката е нощем – в тишината на поредната тъжна равносметка, в спора на разума срещу сърцето, в отминаващото време, все по-забързано и все по-недостатъчно... А ти се чувстваш все едно си избягала от чудната приказка... Красотата се крие в невъзможността, предизвикателството е ...
  60 
Отново заплитаме цветове...
Залитаме ту вдясно, ту вляво.
Ей, мили хора, простете си –
да станат различните цялост!
Най-после „избраните” да разберат, ...
  78 
Няма да пестя боите, изписващи
усмивката на детските лица.
И в сговор пак четем познати книжки –
за Мечо Пух и... предани сърца.
Вълшебствата около нас празнуват! ...
  95 
Масата свлича нежна дантела.
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...
  111 
Понякога в мълчание или от премълчаното разбираме много повече... Но мълчанието ни носи и надежда... Не знаем кой какво е искал да преглътне и си мислим, че е за добро... И не ни липсва, защото можем да изградим собствена хармония от тишина... Думите ни често не могат да изразят истинските усещания, ...
  111 
Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва, ...
  105 
Сякаш златна лава се изсипва –
разтопи се слънцето в морето.
Приюти се в хладната му ласка.
Сливат се в едно великолепие!
Пръски свежест разпиляват ...
  106 
Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.
Около обед се надявам да има затишие. ...
  112 
Страх – кошмарно чувство!
Трябва ти опълчване.
Разум за осмисляне.
Анализи да правиш.
Храна на чувствата да забраниш. ...
  129 
Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...
  128 
Тази думичка ОБИЧ... толкова сричана,
търсеща, искаща, молеща, даваща...
Не надраснах нуждата да бъда обичана!
Обич ме води в света, който ме обикаля...
Всичко край мен грее в обич разискрена. ...
  132 
Без теб нямаше да имам спомени.
Но защо са ми спомени... без теб?
Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб?
*** ...
  183 
***
Осъществявам сблъсък. Гарантирана промяна.
***
Събирам ценни отпадъци.
*** ...
  191 
Децата имат уникални творчески попадения. Написано с помощниците на баба.
– За какво се пие топъл чай?
– За наказание.
– Кога казваме „Наздраве”?
– Когато искаме да се напием. ...
  161 
Опозиция
Моята опозиция – правя напук на тъжното в мене си.
Долавям от ехото: „-не си... -не си... -не си...”
Не!!! Съм. С полепнали навсякъде усмивчици...
оставам без прикритие... Светлина съм. ...
  140 
Всички по-големи трудности в живота си определяме като дяволски капани. Много поговорки има за Дявола. Хем си мислим, че е невъзможна перфектна сделка с него, но казваме „Послушах Дявола”, когато не искаме да поемем отговорност за собствените си постъпки. Когато сме разочаровани и мислим, че нямаме ...
  135 
В мрака очите ни търсят пресечната точка на близостта…
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!... ...
  163 
Как да не мисля!!!?
Трудно е да си гръмоотвод между две полярности. Между ограничения и желания. Между тъмното и светлото в душата си. Събираш негативите в своя мислен резервоар. После започваш да търсиш мотиви, които да ги обезсилят... При това гледаш да не досаждаш, да не натоварваш любимите хора. ...
  194  23 
Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...
  168 
***
Слънцето затопля дъгата
над туфа теменужки.
Пролетно ухание...
*** ...
  126 
Познато ли е познатото и кое е онова, което дава сигурност – предвидимостта или вярването ни?
Познато. Има ли точно определение? Колкото и да си мислим, че заради продължителното време познаваме до болка нещо и внезапна ситуация ни отваря очите – не е това, което сме мислили, че е... Не можем да твъ ...
  157 
Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...
  132 
Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...
  77 
Поредица „Баба и внуче”
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „ ...
  107 
В търсене на смисъла от липсата...
Благодаря ти, Господи, за твоята взаимност.
Повярвал в мен, непрестанно ме водиш
през тъжните клопки на случая...
през всичките нагарчащи пиянства... ...
  106 
Спиш ли?
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат…
Мисли разрошени носят ...
  163 
Разсичам думи, мисли, чувства…
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…
С теб волно и дръзко препускаме ...
  134 
Предложения
: ??:??