17.03.2008 г., 16:10

Дългия път

2.1K 0 5
1 мин за четене

Вървях, падах, изправях се, продължавах, борех се и СПРЯХ!!!

- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя:
- "Дете, защо мълчиш? Защо се спря?"
Любов... тя е тъй красива, но и тя не може да ми помогне.
- "Любов... аз не вярвам в теб! Търсих те... ти не дойде. Сега е твърде късно.
Любовта се замисли и реши да повика Вярата. Пристигна тя и ме запита:

- "Момиче, нима не вярваш вече? Нали за теб аз бях на дъното на кутията на Пандора?"

Отвърнах аз:

- "Мислих, че се намираш там, но аз бях на дъното и не те намерих там!!!"
Така се изредиха и Надеждата, и шефа им Живот, и Мъката...

Накря дойде Тя - Смъртта... Подаде ми ръка, не каза нищо. Поех ръката и и казах:

- "Води ме!"

Всички останали гледаха смутено. Разбраха, че съм чакала Нея. И там... само при НЕЯ аз ще намеря Утеха и Покой!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Симитчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много ми хареса и поздравления ! хареса ми мотива за смъртта !!!!! но ако ми позволиш да ти дам един съвет : за мен едно есе е по добро когато в него има описания те спомагат на 4итателя да надникне в душата на написалия го и така се засилват 4увствата и емоциите !
  • Мерси за съвета
    На мен така си ми допада...
    По принцип пиша според настроението си..., но съм забелязала, че в повечето случаи, когато ми кофти грабвам химикала
  • И така е много хубаво.
  • Първо искам да те поздравя с добре дошла...Харесва ми как пишеш,но есето ще стане още по-хубаво ако го продължиш и смениш "дрехите "на смъртта...Може да е смърт на комплексите или смърт на тъгата...Утеха и покой ще намериш не при нея,а при този който обичаш истински...Пожелавам ти го от сърце...Поздрави!!!
  • Дали?

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...