Дългия път
Вървях, падах, изправях се, продължавах, борех се и СПРЯХ!!!
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя:
- "Дете, защо мълчиш? Защо се спря?"
Любов... тя е тъй красива, но и тя не може да ми помогне.
- "Любов... аз не вярвам в теб! Търсих те... ти не дойде. Сега е твърде късно.
Любовта се замисли и реши да повика Вярата. Пристигна тя и ме запита:
- "Момиче, нима не вярваш вече? Нали за теб аз бях на дъното на кутията на Пандора?"
Отвърнах аз:
- "Мислих, че се намираш там, но аз бях на дъното и не те намерих там!!!"
Така се изредиха и Надеждата, и шефа им Живот, и Мъката...
Накря дойде Тя - Смъртта... Подаде ми ръка, не каза нищо. Поех ръката и и казах:
- "Води ме!"
Всички останали гледаха смутено. Разбраха, че съм чакала Нея. И там... само при НЕЯ аз ще намеря Утеха и Покой!!!
© Гергана Симитчиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много ми хареса и поздравления ! хареса ми мотива за смъртта !!!!! но ако ми позволиш да ти дам един съвет : за мен едно есе е по добро когато в него има описания те спомагат на 4итателя да надникне в душата на написалия го и така се засилват 4увствата и емоциите !
-
Мерси за съвета
На мен така си ми допада...
По принцип пиша според настроението си..., но съм забелязала, че в повечето случаи, когато ми кофти грабвам химикала
-
И така е много хубаво.
-
Първо искам да те поздравя с добре дошла...Харесва ми как пишеш,но есето ще стане още по-хубаво ако го продължиш и смениш "дрехите "на смъртта...Може да е смърт на комплексите или смърт на тъгата...Утеха и покой ще намериш не при нея,а при този който обичаш истински...Пожелавам ти го от сърце...Поздрави!!!
-
Дали?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
