В този объркан свят ние хората преживяваме какво ли не – любов, страдание, щастие, надежда, отчуждение и др. През повечето дни никой не се замисля, какво е нужно да промени, за да получи така желаното щастие. Всеки се е научил да се оплаква за нещастията и неволите си, да се хвали дотолкова, че дори да не попита дали ти е до това, че да го изслушаш. Крадат ти от времето за да те търсят за услуги, но когато помолиш някого за помощ, всеки се покрива, да няма го и отново продължаваш сам/а. Когато усетиш как те използват веднъж, втори път, на следващия път ти вече нямаш желанието да ги потърсиш. И тогава идва момента, в който разбираш колко нагли са само хората. Те имат правото да си играят с теб, но не и да чуят истината в очите си. Те са готови да си тръгнат, избягат или просто да те разкарат по най-долния начин чрез някоя обида или лошо отношение, но не и да приемат истината. Точно тези образи в обществото най-много се оплакват, че са самотни, а всъщност никога не са, защото колкото и д ...