Аnna (Ана Янкова) 31 октомври 2018 г., 21:01 ч.

Етюд 

77 1 2


Пътувам по трудните пътеки, с ръце страхливо скрила в пазви.Загърбвам минали неволи, подавайки се на човешките тайни.В косите ме гали вятърът, а аз го моля да не спира да обича. Сърцето ми тупти със сила недостъпна и в пламък изгарят устните от бъдещите страсти.Но не сега! Трябва да почакат! И посрещам неприятелите с песен, открила лицето си за идващата любов голяма, колкото океана. Къде си ти честност, справедливост, кога побягна сама по склона труден?
Обичта ме моли да я прегърна и обладая, да обичам буйно, силно, да мразя лъжците скрити, да търся семето на истината за нашата човешка природа.
- Иди ти, Катя, до океана, там ще намериш Богочовека и ще спасиш селото ни малко от злобата, хамелеонството, убийството.Ще излекуваш любимият мъж, повален от незнайна болест.
И тръгна девойката на път, вървя дълго, но се умори и поседна до една скала.
Изненада я непознат старчески глас:
- Коя си ти, момиче?-попита я непознатият на пътя - Къде си тръгнала? Защо си сам-самичка?Тук няма да срещнеш добротата, вярата и нейната сестра - надеждата.
- Добри ми старче - рече момичето, целувайки с покорство ръката му- търся истината за самата себе си, но и за другите. Искам да спася хората от селото от злите демони. Загубих майка и баща, сираче израстнах, но не съм самотна, моето село очаква завръщането ми. Чака ме и любимият, който страда несправедливо от злата съдба.И него искам да излекувам. Търся да докосна Сина Божи.
- Добре тогава, сложи забрадката си, не се мръщи! Тръгни по пътя , ала свий надясно. И после все надолу. Внимавай пътят е труден, каменист.Очаква те тъгата и нейната приятелка - отчаянието. Но не губи вяра, дете, мое, бъди благословенно!
- О, отче, благодаря, но едва ли  ще можеш да ме предпазиш от препятствията, от тегобите и несгодите човешки,решила да намеря пещерата при океана.
Поклони се смирено младата девойка и тръгна пак по скалистата пътека.
Надеждата я крепеше и вярата, скрити в душата свидна и жалостива.
Любовта ли провокира тялото или търсенето на истината дава сила на духа?
И вървя момичето и дни, и нощи. Пазеше я Луната. Вятърът и дъждът я съпровождаха по пътя на себеоткриването.
Бе чула красивата легенда, според която, ако се докоснеш до Богочовека придобиваш необикновена сила-да лекуваш и мъдри думи да мъдруваш.
Целта бе ясна, времето - пред нея. Застудя. Заваля и снегът. Трепереше девойката, но продължаваше напред. Снежинки танцуваха по косите и, а краката я боляха. Ала не обръщаше внимание на болката, защото сърцето и бе живо, топло, човечно, всеотдайно.Желаеше да помогне на хората и търсеше истината без да се спира пред неволите и препяствията.Очакваха я незрящи, сакати, всеки, с тъга в сърцето.Болката умее като вещер да манипулира и симулира близкия, така не усещаш искреността и неподравеността.
Пътувам мислено с момичето-младо и невинно-поело обещание голямо, до океана то да стигне.
И сякаш с вълшебна пръчка някой замахна-засмяха се дърветата.Пролетта пристигна като ястреб и прогони зимата.После-лятото бе пълно с любов... Страсти.И не се подаде толкова лесно девойката на дяволските желания.Те търсеха емоциите и ги заразяваха с лъжлива чувственост.
- Не!- каза момичето на страстта-Отиди си! Задача нелека имам, да намеря Богочовека.
Тайната стоеше неразкрита, освен отчето, никой не знаеше за нея.
Скалите и пречеха по пътя, вятърът реши да ядоса красивата девойка и викна силно.
Камъни скалисти подадоха, удряха се и падаха с грохот в дълбокия дол. Трепереше момичето с тъмните очи, една сълза падна по румената буза и се сля с устните.В миг сякаш някой каза: Стоп! И слънцето изгря, бурята - отмина.
Тогава тя видя дъгата на небето, а в простора съзря образа на Бога. Океанът синееше отсреща. Девойката успя, с много мъка и неволи да осъществи своята мечта.
Мечтата се превърна в истина, и погали нежно девойчето, помаха  с ръка  и изчезна.
Какво е  да осъществиш мечтите си?
Да намериш съкровеното, онова, за което се бориш?
Пътят - търсене на себе си, и чрез него, истината за другите- е символ верую за нов и щастлив живот, където надеждите и хармонията са нестихващи вълни от самопознание и сила.
Селото бе спасено.
Момичето и досега живее пълноценно и хармонично, лекувайки чрез Богочовека.
Косите и побелели от годините, очите- все още големи и пълни с живот- не връщат никой странник, изпаднал в беда.
Нека,ако страдаме безутешно или ни боли от тревоги,отидем до онова незнайно, малко село и положим с почит чело до ръката лековита.
Пък после- ще шепнем тихо, разказвайки на поколенията историята за едно момиче, поело болката в сърцето,знаещо и можещо,осъществило тайната на изцелението.
 

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аnna (Ана Янкова) 🙂 Определено променят коренно човека, силата е в духовното, лесният път не е правилния🙂 Благодаря,Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Изпитанията пречистват...

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.