Обожавам картите си Таро. Да си призная, не обичам толкова да гледам на тях, но ми харесва да ги гледам, да ги държа в ръце, да размишлявам върху образите на тях. Онзи ден разсеяно разбърквах тестото на Рьорих, докато един вид медитирах, тъй като минаваше полунощ, а не можех да заспя. Без да осъзнавам, се бях втренчила в Номер XVIII от Голямата Аркана, картата на име Луна. Картинката специално в това тесте е на жена на неопределена възраст с глава наклонена настрани, чиито очи са извърнати или може би затворени, с пръсти леко докосващи челото. Замечтана ли е? Опитва ли се да си спомни нещо? Или просто има главоболие? Огледах се около себе си и погледът ми попадна на огледалото близо до мен, или по-точно на отражението в огледалото. Видях себе си там, със скръстени крака на пода, с тестето в полата ми, с брадичка подпряна на ръката и изглеждах замислена.
За тези от нас, които живеят на брега,
Застанали на постоянния ръб на решенията
Решителни и сами
За тези от нас, които не могат да се ...