7 min reading
Обожавам картите си Таро. Да си призная, не обичам толкова да гледам на тях, но ми харесва да ги гледам, да ги държа в ръце, да размишлявам върху образите на тях. Онзи ден разсеяно разбърквах тестото на Рьорих, докато един вид медитирах, тъй като минаваше полунощ, а не можех да заспя. Без да осъзнавам, се бях втренчила в Номер XVIII от Голямата Аркана, картата на име Луна. Картинката специално в това тесте е на жена на неопределена възраст с глава наклонена настрани, чиито очи са извърнати или може би затворени, с пръсти леко докосващи челото. Замечтана ли е? Опитва ли се да си спомни нещо? Или просто има главоболие? Огледах се около себе си и погледът ми попадна на огледалото близо до мен, или по-точно на отражението в огледалото. Видях себе си там, със скръстени крака на пода, с тестето в полата ми, с брадичка подпряна на ръката и изглеждах замислена.
За тези от нас, които живеят на брега,
Застанали на постоянния ръб на решенията
Решителни и сами
За тези от нас, които не могат да се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up