Образът на добрия старец е влязъл в съзнанието на почти целия свят като естествена асоциация с Коледа. В нашата страна, по стар обичай, щом настъпи месец декември, неговият лик започва да се показва от прозорците и вратите на училищата, от опаковките на безброй шоколадови изделия, от някои реклами, и разбира се, от телевизионните екрани. В не една продукция, Дядо Коледа е представен като мъдър и далновиден човеколюбец, притежаваш бързина, за която както жълтата светкавица на Коноха*, така и самата светлина, могат само да мечтаят. В някои екранизации неговата възраст е на стотици години, а родителите на децата, получили подаръци, не се дивят какво правят тези предмети у дома им, и дали някой опасен любител на детската невинност няма достъп до стаята на тяхното дете.

          Въпреки всичко, ако някой попита: „Вярваш ли в Дядо Коледа?“, отговорът на мнозина би бил положителен. Все пак Дядо Коледа е занаят, без който обществото може, но не иска да живее. Подаръците малко или много иззеха истинския смисъл на Коледа, смисъл, който не е даден от християнската църква, а се корени в по-древните езически вярвания, свързани с новото начало, с рождеството на слънцето, на светлината, която дарявала древните хора с благата, необходими за техния живот.

          Днес, в една материалистична действителност, ежедневието бавно, но сигурно започва да се променя. Ако някога, в някои общества, човек е бил оценяван по своите добродетели, то днес, в нашата действителност, той е оценяван често по свето материално състояние и/или статут в обществото. Това прави Дядо Коледа толкова атрактивен за обществото – той е образа на завършения филантроп. Филантроп, който обаче опразва джобовете на безброй родители по всички посоки на света. Филантроп, който вместо да даде на децата ценности, дава временни удоволствия. Филантроп, който волю или неволю, ни убеждава в правотата на материализма и малко по малко успява да ни отклони от пътя на класическата ценностна система.