Формулиране, поставяне на ЦЕЛ и път за осъществяване
Целта на човека го мотивира за действия. Когато търси ЦЕЛ човек активизира знанието, с което разполага и което има отношение към ПРЕДПОЛАГАЕМАТА цел. За целта е НАЙ-ДОБРЕ да се мисли в присъствието на могъщите източници на енергия като например Слънцето, Земята, Водата, Огъня и въздуха. Когато човек се стреми към здраве и добро самочувствие това е винаги добре, защото комфорта на здравото тяло и вдъхновението ни насочват най-често автоматично към целта или към реализация на знанията. Наличието на цел води до съединение на знанията и делата, което е именно ДУХА; съответствието на знанията и действията създава МОНОЛИТНОСТ на съзнанието и цялостност на душата – съединява нейните фрагменти – ДХАРМИТЕ или аятите – това са конгломерати на съзнанието, които съдържат в себе си идеи, знания, воля и действия.
Например, ако идеята за построяване на ДОМ, на къща е била доминираща в съзнанието на човека през неговия живот - чрез тази идея, цел и действия МОЖЕ да се обединят НЯКОЛКО аята; значи, ЦЕЛТА, знанията и действията като се обединят, те циментират вътрешно и душата – има обединение и нова КАРТИНА /аятите или дхармите/, СЪСТОЯЩА СЕ от идеи, цели, мисли, чувства и РЕАЛНОСТ – реалността е външна, но тя става и ВЪТРЕШНО достижение – това е именно ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО на целта… Да обединява знанията и делата – да създава стремеж и дух в човека – този дух ще го направи душевно вечно жив…
Ще приведа тук РИТУАЛ – природен ритуал, който може да послужи като средство за размишление и ТЛАСЪК към постигане на БЛАГОТВОРНА и адекватна цел – може да импулсира човека за нов живот. Ритуала, който ще опиша сега, може да се използва за различни цели. Препоръчва се да се отиде на отдалечено от влиянието на системите, от цивилизацията место – до вода, до река или езеро и да се отиде с асистент, придружител или жрец, но и сведущия човек – жреца – изпълнява ролята само на напътстващ, но не поемащ лична отговорност – ненамесващ се в самостоятелния акт на формулиране на цел или пък на придобиване на сили за постигане на ВЕЧЕ поставената жизнена цел или няколко цели, /но не повече от три…/. Целта на ритуала трябва да бъде да получим сили от природата сили да вървим по-успешно към установената цел.
На избраното място е най-добре да се отиде преди залеза или при изгрева на слънцето, или на обяд - като повратни точки в природата. Да се носят или съберат съчки, дърва за огъня и да се накладе огън, който придружителя да го поддържа.
Най-напред, ГЛЕДАМЕ и молим Слънцето – то трябва да ни привлече и да ни пусне… За целта е необходимо да се минат най-малко 5-10 минути. Казваме: „Мило Слънце дай ми сили да видя целта си" – например цел може да бъде да направи човек ДОМА си щастлив или нещо друго конкретно или абстрактно, според нашето съзнание... После, лягаме на Земята с длани надолу и молим майката Земя: „Майко мила Земя вземи болестите ми, дай ми сили да намеря целта си.“ И мислим за нашата евентуална цел... Земята трябва да ни ПРИВЛЕЧЕ и да ни пусне, което означава, че трябва да общуваме с нея ПОНЕ 7-10 минути –това е общ принцип – време е нужно когато искаме да установим връзка и взаимодействие с която и да е стихия. После се обръщаме към водата – приближаваме се до реката, молим водата или РЕКАТА и стоим с длани към нея, после се топваме или наплискваме с ВОДАТА - можем да походим напред-назад мислейки за реката и за целта… "Водице или река - дай ми очистване /освобождаване от нечистотиите и зависимостите.../ и сили да намеря цел и да я осъществявам..." Следва общуване с ОГЪНЯ… „Мили огъне, Агни, дай ми сили да намеря целта си. Изгори в мен нечистотиите, натрупани до сега...“ Седим известно време до огъня с ДЛАНИ към него. Накрая, поемаме ДЪЛБОКО въздух два пъти, задържаме и молим въздуха /ВАЮМН/ да ни даде сили да ОСЪЩЕСТВЯВАМЕ нашата цел – примерно да направим дома си щастлив, да го съхраняваме или нещо друго… Следва ОТБЛАГОДАРЯВАНЕ на стихиите поотделно, например "Благодаря ти мило слънце, че ме изпълни със своята светлина, че ми даде цел и път и сили да вървя по-нататък", и така към земята, водата, огъня. След известно размишление си ТРЪГВАМЕ. Най-добре е ако има възможност да се организира чаепитие накрая или спокойна беседа.
Този ритуал най-често се използва за освобождаване от заробваща система, каквато е например религията. Ако сме осъзнали, например, че християнството, като религия и богът в нея са изчерпали своето значение за нас и са ВЕЧЕ пречка можем да се разкръстим… Да благодарим за последно на християнските богове /светата троица/ и светиите там и да им кажем, че преминаваме на НОВА линия – да носим лична отговорност пред Създателя и природата за себе си… И имаме намерение да не изпълняваме вече християнските ритуали... По този начин губим помощтта им, но печелим свободата си… Това е само пример и щрих за използване на описания ритуал.
Исках да покажа значението на поставяне жизнена цел и ориентировка за пътя към постигането й; показах нейното ВЕЧНО значение – на целта, независимо от конкретния й израз. Много е велико и забележително ако човек формулира СЪЩЕСТВЕНА цел, ако поеме инициативата да отиде на диво, слабо обитаемо място, да осъществи СЕРИОЗНО, ПРИЛЕЖНО ритуала - да получи нава светлина, път и благословение... Стихиите или стихиалите са могъщи сили, които могат да помагат...
Лесничея 18.03.2014г.
© Леснич Велесов Всички права запазени