NikitaYan (Анин)
51 310
15.11.2007 г., 14:28 ч.

фрагменти 

  Есета » Лични
1195 0 6
3 мин за четене

Отварям очи.

Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.

Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.

Напушва ме на смях – див, ироничен...

Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо.

Той все още лежи в леглото ми.

Стои напрегнато в очакване да проговоря.

Но защо да го правя, след като ще съжалявам, че не съм мълчала?

Измих очи,

измих размазания грим,

исках да измия и спомена за Него,

но не успях.

Втренчих се в образа си в огледалото.

В какво се превърнах?

Отражението ми предпочете да не отговори.

Замръзнах на мястото си,

като студена каменна статуя и заплаках, свличайки се бавно по стената на банята.

Разрушавайки ме, разкъсвайки тялото ми на хиляди малки късчета месо ( всяко със своя история ), Той ме пресъздаде,

Той пресъздаде себе си в мен.

© Анин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??