фрагменти
Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо.
Той все още лежи в леглото ми.
Стои напрегнато в очакване да проговоря.
Но защо да го правя, след като ще съжалявам, че не съм мълчала?
Измих очи,
измих размазания грим,
исках да измия и спомена за Него,
но не успях.
Втренчих се в образа си в огледалото.
В какво се превърнах?
Отражението ми предпочете да не отговори.
Замръзнах на мястото си,
като студена каменна статуя и заплаках, свличайки се бавно по стената на банята.
Разрушавайки ме, разкъсвайки тялото ми на хиляди малки късчета месо ( всяко със своя история ), Той ме пресъздаде,
Той пресъздаде себе си в мен.
© Анин All rights reserved.
