Бях в Пловдив на лекции за двадесет дни. Една от сутрините се събудих и започнах да се оправям, за да посетя занятията, които трябваше да имаме.
Вътрешното ми чувство заговори, че не трябва да ходя, но все пак го пренебрегнах и отидох. На двора пред университета седеше една колежка. Заговорихме се.
Сподели ми, че интуицията ѝ казала да не идва на лекции, но тя не я послушала и дошла. Отвърнах ѝ, че с мен се е случило същото. При, което тя звънна един телефон. Разбра се, че няма да имаме занятия през този ден.
И двамата се подсмихнахме и си обещахме, другия път да послушаме вътрешните си гласове.
След няколко дни постановката се повтори. Станах рано сутринта и почувствах, че не трябва да ходя на лекции. Така ѝ направих.
Появих се за следобедните лекции. Там видях същата колежка. Тя ми каза, че интуицията ѝ тази сутрин я посъветвала да не идва. Тя я послушала. Отвърнах ѝ, че на мен се е случило същото.
Какво странно съвпадение! – казахме и двамата в един глас.
Интересното беше, че сутрин ...