Катастрофално е, че много хора днес избират да живеят с отминали събития, като напълно спират да виждат настоящето. В стремеж да поправим грешки, които отдавна вече са се случили и са забравени, загърбваме случващото се в момента. Става въпрос за емоциите и моментите, които изпускаме да видим, не успяваме също да стигнем до себе си, да прозрем същността си и да я опознаем. Като се замислим животът ни преминава като един миг от бягане напред - назад. Неспособни сме да видим и да оценим какво ни се случва глобално, защото сме прекалено заети да се вглеждаме в малките подробности, в спънките, които съпътстват ежедневието ни.
Каква всъщност е разликата между това да гледаш и виждаш? С какво се различават тези привидно еднакви понятия, които светът си обяснява по един и същи начин? Гледането е представено като физическо действие. Не всеки, който гледа, е способен да види. Да виждаш осначава да се извисяваш, да усещаш, да се докосваш до света около теб.
Сюжетът на мита за Едип е изпълен с мн ...