Гняв
Гняв
И всичко се свежда до въпроса "Как да се живее?" Най-нелепото и безсмислено питане... Сякаш някой може да ти отговори, а дори и да го направи, все едно ще го послушаш! Търсиш, питаш, дишаш и пак си там - в личния си безпорядък, в абсурда на мечтите си, с имитативните състояния на чувстване, с приживно-необходимия битовизъм, който само ти напомня колко си неустойчив, колко зависима е човешката природа. И докато се задавяш със злоба, завист, дълбоко, почти инстиктивно отвращение към битовите прозаични форми на живот, ставаш Циник - истински, внезапен и необратим... И не можеш отново да мечтаеш, вече не можеш да се надяваш, не можеш да бъдеш предишното Аз... Рано или къно осъзнаваш, че си продукт, че не си истински, че някой друг те е създал, а ти даже не си взел участие в този процес. И ти си позволил да бъдеш моделиран, да ти бъдат поставени чужди цели. Как да заличиш чувството за един несъстоятелен, антисистемен, безсмислен и изстрадан живот; живот, в който само търсиш и нищо не намираш... а може би нищо не си търсил, а само си чакал. Защото търсенето е задъхан, целенасочен, свръхсъзнателен процес, а чакането - проста, пасивна инерция, имитация на живот... И докато произвежадаш абсолютно негодни изстрели срещу безкрайната тъма, оставяш разярен, безпомощен, разгневен... Беснееш срещу всичко, срещу всички и няма пред кой да излееш отчаянието си, няма накъде да се завъртиш...
© Мирослава Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много себе си... благодаря ти! Поздрави!
-
Много ми хареса! Мисля че наистина гнева от привидното безсилие срещу обстоятелствата се е загнездил много дълбоко в мозъка ни и не ни позволява да живеем пълноценно! Поздрав!
-
И какъв е смисалът на фалшивите идеали, тва ли е всичко моделирането по сносен начин.Есето като цяло ми харесва но според мен тва е просто една депресия никой неможе да каже кой какви цели има.И винаги се намира начин как да се живее а щом те обзема такъв гняв тва е депресия нищо лично нито против имам.Просто гледайте на нещата по добре дори и да са зле .
-
С извинение, че се намесвам, но, г-н Пенков, не сте ли забелязал, че всяко поколение определя онова, което идва след него, като "изгубено". Да твърдите, че в съвременното общество липстват каквито и да е било цели (с изключение на алкохол и секс, разбира се, това просто за да пропуснем излишни постове) е меко казано... смешно. И става още по-смешно, ако този единствен изход, за който намеквате, е който си мисля...
Все пак искам да подчертая, че просто исках да изразя мнението си и по никакъв начин не желая да го натрапвам.
Поздрави. -
Пенко,какъв е изходът?...Съжалявам,ако съм звучала безперспективно,може би нещата не са толкова зле.Но понякога ме обзема точно такъв гняв....
-
Много е жалко! Вашето поколение е ограбено... Ние поне имахме някакви фалшви идеали и ни моделираха по някакъв сносен начин. Вие просто нямате никакви цели. И това е побъркващо. Има един изход, но към него вече никой не гледа...
-
Харесва ми есето ти!Много хубаво написано.Добра си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
