Гняв
Гняв
И всичко се свежда до въпроса "Как да се живее?" Най-нелепото и безсмислено питане... Сякаш някой може да ти отговори, а дори и да го направи, все едно ще го послушаш! Търсиш, питаш, дишаш и пак си там - в личния си безпорядък, в абсурда на мечтите си, с имитативните състояния на чувстване, с приживно-необходимия битовизъм, който само ти напомня колко си неустойчив, колко зависима е човешката природа. И докато се задавяш със злоба, завист, дълбоко, почти инстиктивно отвращение към битовите прозаични форми на живот, ставаш Циник - истински, внезапен и необратим... И не можеш отново да мечтаеш, вече не можеш да се надяваш, не можеш да бъдеш предишното Аз... Рано или къно осъзнаваш, че си продукт, че не си истински, че някой друг те е създал, а ти даже не си взел участие в този процес. И ти си позволил да бъдеш моделиран, да ти бъдат поставени чужди цели. Как да заличиш чувството за един несъстоятелен, антисистемен, безсмислен и изстрадан живот; живот, в който само търсиш и нищо не намираш... а може би нищо не си търсил, а само си чакал. Защото търсенето е задъхан, целенасочен, свръхсъзнателен процес, а чакането - проста, пасивна инерция, имитация на живот... И докато произвежадаш абсолютно негодни изстрели срещу безкрайната тъма, оставяш разярен, безпомощен, разгневен... Беснееш срещу всичко, срещу всички и няма пред кой да излееш отчаянието си, няма накъде да се завъртиш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослава Todos los derechos reservados
