Гняв
И всичко се свежда до въпроса "Как да се живее?" Най-нелепото и безсмислено питане... Сякаш някой може да ти отговори, а дори и да го направи, все едно ще го послушаш! Търсиш, питаш, дишаш и пак си там - в личния си безпорядък, в абсурда на мечтите си, с имитативните състояния на чувстване, с приживно-необходимия битовизъм, който само ти напомня колко си неустойчив, колко зависима е човешката природа. И докато се задавяш със злоба, завист, дълбоко, почти инстиктивно отвращение към битовите прозаични форми на живот, ставаш Циник - истински, внезапен и необратим... И не можеш отново да мечтаеш, вече не можеш да се надяваш, не можеш да бъдеш предишното Аз... Рано или къно осъзнаваш, че си продукт, че не си истински, че някой друг те е създал, а ти даже не си взел участие в този процес. И ти си позволил да бъдеш моделиран, да ти бъдат поставени чужди цели. Как да заличиш чувството за един несъстоятелен, антисистемен, безсмислен и изстрадан живот; живот, в който само търсиш и нищо не н ...