Никой не знае, кога за пръв път се е зародила идеята за числата. Истината за това е скрита в тъмните дебри на древността и едва ли някога ще я узнаем адекватно. Но в своя фундаментален многотомен труд "История на философията", немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел подхвърля интересната мисъл, че числата се явяват връзката между материя и идея. Днес математиците напълно са иззели правата върху понятието число. Но следва да се отбележи, че и до голяма степен са извратили това понятие. Днешните числа са чисто алгебрични обекти. Те са загубили своята първична импозантност и припознавана мистичност, стигаща до шаманизъм, дължащи се на Питагор и неговата школа в древна Елада, както и на още по-древни цивилизации от елинската. В онези далечни времена числата са били носител не само на количествени характеристики, но и на качествени такива - на тотемна същност. Служили са, в частност, за гадаене. Били са и един опит на човека да опознае непознаваемото - а не само да му припише определени обективни и измерваеми характеристики. Служили са също и за наукообразно предсказване на бъдещето. И тук те стават основата на онова, което днес е известно като Кабала.
Написани са многочислени томове за еволюцията на понятието число и това ми спестява редица усилия да се впусна в информационния океан по темата. Моята цел е съвършено друга. Да ви обърна внимание на най-загадъчното, свързано с тези обекти. Няма съмнение, че човешкото познание за числата е стартирало с целите положителни числа, наричани още естествени числа. Те са ви добре познати:
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, ..., etc.
Всъщност умишлено изписах само тези числа от безкрайната редица на естествените числа, защото точно те играят и ролята на ненулеви цифри в десетичната система на записване на числата, дошла от древна Индия и доусъвършенствана от арабските математици. Известният математик Леополд Кронекер възкликва, че Бог ни е дал тези числа /имайки предвид естествените/, а останалите са дело на хората. Решително не съм съгласен с него. Кронекер бърка пътя на еволюиране на понятието число у човека с божественото. Ние все още не знаем какво ни е дал Бог, защото засега не сме в състояние да го вземем пълноценно от Него. Просто разумът на хомо сапиенс е устроен така, че той може да се положи единствено върху тези числа и оттам нататък да осъществи своеобразна тяхна логическа и научна развивка. Да вземем например древнокитайските мислители. В знаменития си трактат ДаоДъДзин Лао Дзъ казва, че Дао /мистериозното първоначало на битието/ ражда 1, 1 ражда 2, 2 ражда 3, 3 ражда "мириадите неща". Не, тук не съм допуснал печатна грешка в изписването на "милиардите" като "мириадите". Това са различни понятия, но за удобство си мислете познатите ви "милиарди" /тъкмо ще се почувствате за кратко милиардери/. Очевидно Лао Дзъ е бил много наясно с това, което днес именуваме като принцип /или аксиома/ на математическата индукция. А неговата същност се състои в това, че числото 1 е първото естествено число и ако към него непрекъснато прибавяме самото него, то отново ще получаваме само естествени числа. Дотук добре, но защо Лао Дзъ намесва и числото 3? Моят отговор ще ви се стори парадоксален и изненадващ. Защото той е видял именно това, което цялата математика от древността, чак досега, пропуска да види. За да получите 2, като добавяте към 1 числото 1, вие фактически вече предпоставяте, че 2 съществува заедно с 1. Иначе как бихте събрали две единици. Но вие предпоставяте и съществуването на 3. Защото сборът на две единици се явява, само по себе си, нещо трето. Следователно освен числото 1 вие трябва да разполагате и с идеята за числата 2 и 3, за да съберете въпросните две единици и да получите като реален продукт 2. Оттам нататък няма пречки, чрез принципа на математическата индукция, да получавате всяко следващо число, защото вие получавате числото (n +1) като сбор единствено на 2 естествени числа - числото n и числото 1. Но пита се, откъде се взема първоначално самото число 1 - най-загадъчното от всички числа в математиката? То сякаш прилича на "божествената частица", наречена хигс бозон /по името на теоретично предсказалият я физик Хигс /да не се бърка това име с разпространеното латинско наименование "хикс" за неизвестно/, която се опитват да заловят чрез големия адронен колайдер в ЦЕРН. Както хигс бозонът изприда, подобно на Арахна /превърната впоследствие на паяк/ от гръцката митология, фината паяжина на материята, така и числото 1 изприда цялата тъкан на естествените числа. Всяко едно от тях може да се разглежда като адитивна /събирателна/ степен на авторефлексия на единицата. Казано на езика на съвременната алгебра - естествените числа са адитивна комутативна полугрупа, породена от 1, докато целите числа са адитивна циклична група / или в чест на големия норвежки математик Абел, изследвал абстрактни структури от същия вид - целите числа са абелева група/.
Моята цел не е да ви давя в понятията на съвременната математика. Просто исках да ви демонстрирам, че съм добре информиран по темата и следователно имам моралното право да ви поднеса размишленията си по нея. Но да се върна към главния въпрос - откъде се взема числото 1? Отговорът ми ще ви прозвучи парадоксално, защото в училище са ви учили, че най-напред е възникнало събирането, а чрез него се е стигнало до изваждането. В действителност е точно обратното - изваждането предхожда събирането!!! Защото вие трябва да извадите 1 от Нищото, както големите фокусници вадят гълъб, или нещо друго, от ръкава си. Първоначално е имало само едно Нищо /небитието/. И хоп - от него се отделя /изважда/ първото Нещо, което символично записваме като числото 1. После 1 започва да се съвкупява многократно със себе си, което съответства на серийно събиране. И така се раждат всички естествени числа. Но има отново голям парадокс. За да извадите 1 от Нищото, вие трябва да мислите за Нищото като за Нещо. А тогава това Нещо и 1, представляват две различни неща. И значи трябва да имате априори /едновременно с раждането на 1/ и идеята за числото 2. Тук се съдържа своеобразен абсурд. Нещата са немислими с помощта на логиката на изключеното трето. И все пак стават мислими, ако предположите, че Създателят ви е снабдил с оператор за различие. Този оператор ви дава възможност своеобразно дистанцирайки нещата, да ги превърнете в различими помежду им. А тогава, с помощта на различията, бихте могли да въведете и оператор за истинско разстояние. Различието предхожда идеята за разстояние. То /различието/ е едно необходимо условие, за да мислите за разстоянията и да стигнете до идеята за тях.
Казвали са ви, че естествените числа са крайни. Така си приказват свободно даскалите в училищата и вие наивно сте им повярвали. Но така ли е в действителност и откъде следва такова, уж, "очевидно" положение. От ежедневния ни опит - ще възкликнете мигновено вие! Опитът, обаче, както ни учи Конфуций, е само вид фенер, закачен на гърба ни - осветява единствено изминатия път. Но не и предстоящият! В аксиомите на Пеано, чрез които строго се въвежда аритметиката на целите числа, никъде не е указано, че те са крайни. Даже и за крайността на числата 1 и 2, и думичка не е отронена. Сериозен пропуск на цялата математика, който би могъл да коства живота й. Може да се окаже, че всички доказателства, на които тази математика се базира, тихомълком предполагайки, че всички естествени числа са крайни, изведнъж ще рухнат в някой ясен слънчев ден, защото безкрайността като вълк ще се промъкне в кошарата на естествените числа и ще ги удуши едно по едно като овце. В настоящия момент /поне аз/ не съзирам убедителен аргумент, че съвременната математика е доказала строго твърденията, на които е базирана величествената й /на пръв поглед/ сграда. Тя би могла да се окаже без фундамент и да се осланя /подобно на религията/ на вярата, че стои непоклатимо върху "крайните" естествени числа. Остава само да се появи някой нов интелектуален колос, след Георг Кантор, който аргументирано да извика: Царят е гол! И тогава одеждите ще се свлекат в нозете й, наречени естествени числа!
Бел. на автора. Посвещавам това есе на моя скъп приятел и Мислител - Бойко Калчев
© Младен Мисана Всички права запазени