Господар на сърцето

         Ти бе моето слънце, ти бе моят рай, но по-страшен и от самия ад. Ти бе моят палач...

         Всеки път ме съсипваше и дори за миг не ме пожали! Гледаше ме - страдаща и сломена! Но това не ти попречи, продължи да ме нараняваш! Не искаше да видиш кървавите ми сълзи. Не се смили над мен, а исках само малко топлота и обич!

         Погубих същността си, прегазих гордостта си, приглуших разума си, защото зовът на сърцето бе по-силен. Но то пое грешната посока. Сърцето не знаеше, че върви към своята смърт. То тичаше към жадуваното щастие и носеше в себе си хиляди мечти и надежди!

         Падаше, ставаше, но все пак вървеше! Да, то вървеше смело на пред и за миг не искаше да помисли, че не бива, че не може да греши, но то бе пленено от един човек... то обичаше!

         По пътя обаче, надеждите умряха, мечтите се разбиха! Сърцето не можеше да понесе отровата на любовта, то бе поело пагубен път!

         Останало бе тяло, пропито от болка и тъга, стенеща душа...

         Наранена бях... страдах... проклинах... но още те обичах!

         Времето минаваше, белегът обаче, оставаше! Сърцето трудно и бавно опитваше да заздравее. И въпреки ураганите, които бе понесло, не искаше да заличи образът на своя господар, господар, ранил го толкова жестоко!

         Защо не те намрази, защо не те забрави? Толкова тайни крие в себе си то...

         Може би ти си бил неговата грешка, но всеки греши. Жалко, че тази грешка коства разбити мечти!

         Едва ли сърцето ще забрави своя приказен принц, едва ли ще пресъхнат реките от неговите сълзи, едва ли болката ще се заличи напълно, но може би, някога то ще успее да заздравее и ще намери покой. Но разбитите мечти и надежди... Как отново да мечтая, как да се надявам, след като сърцето се страхува.? То не иска да обича, не иска болка! Веднъж бе обичало... Веднъж бе сгрешило... Ако отново сгреши, ако си позволи да поеме онзи път - "уж" отрупан с рози и прелест, а всъщност водещ към неговото опустошение. Би ли понесло още болка, би ли понесло още рани...? Та старата все още кърви...

         Сърцето ми бе обичало, бе обичало до лудост, до болка, то даде всичко, но не получи нищо!

         Не знам дали би повярвало отново, дали би загърбило страха, но истината е, че то все още не е готово, то все още има един единствен господар и той носи твоето име! И независимо дали горчив или сладък е споменът за теб, той ще остане! Сърцето ми ще го запази... ще го съхрани в своите дълбини...