Господин Дръж ми Чадъра
Живял на една улица в малко градче господин Дръж ми Чадъра заедно със своята госпожа Опери ми Гащите. В един хубав слънчев ден излезли на разходка. Било приятно и топло. Наоколо бръмкали и пърпорели малки колички със своите важни и наперени собственици. По малките и тесни улички на градчето се разминавали с други двойки с подобни интересни имена. Господин Дръж ми Чадъра поздравявал всички, докосвайки леко бомбето си. Но не щеш ли, в ясния и топъл ден изведнъж закапали едри капки. Госпожа Опери ми Гащите се обърнала към съпруга си, очаквайки да отвори своя голям и цветен чадър, но, уви, господин Дръж ми Чадъра стоял насреща сконфузен и вече мокър. Бил забравил своя най-важен атрибут-чадъра. Смущението на благочестивия господин не траяло дълго. Намусил се той и със строго изражение погледнал жена си:
- Скъпа госпожо, защо не ме подсетихте за чадъра. Вижте ни сега - целите сме мокри и изцапани. Да се прибираме по-скоро у дома. Време е да ми оперете гащите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Георгиева Всички права запазени
Стилът ми хареса много имаш дарба,но не оставяй нещата наполовина.Поздрав 
