2.02.2008 г., 15:16

Гражданска апатия в България

2.2K 0 3
1 мин за четене
       Социалният, политическият, духовният и изобщо целият живот на българина се ръководи от по-висшестоящи хора, но преди да се издигнат в йерархията биват избирани от „обикновения” човек – от нас, нискостоящите. Много често се запитваме: Защо България е толкова бедна духовно и материално? Защо се слушат песни с цинични и вулгарни текстове? Защо по улиците на големите градове, да не говорим по селата, до късно през нощта обикалят псуващи пияни деца? Защо моралът и нравствените ценности са свалени от пиедестала, на който трябва да стоят и на тяхно място се издига в култ алкохолът, наркотиците и разгулният живот? Дали наистина, както всички казват, политиците и висшепоставените хора са виновни за това човекопадение, дали наистина те опропастяват човешките морал и нравственост?
        Ако се замислим по-дълбоко, ще осъзнаем, че може би грешим в преценката си. Човекът е създаден така, сгреши ли нещо, винаги търси причината не в себе си, а в другите. Дори при първия грях на човека, Адам обвини Ева, а тя - дявола за собственото си падение. Както знаем - не гледаме гредата в своето око, а съчицата в братовото. Точно това прави българинът – търси вината в управниците, а не осъзнава, че той сам ги е избрал. Повечето българи решават, че твърде много са лъгани през годините, не желаят да продължава така и за да решат проблема, спират да гласуват и оставят съдбата си на произвола. А коя всъщност е причината за гражданската апатия в България, не е ли липсата на доверие между хората.
        За да може нашата родина да бъде различна от това, което е в момента, да еволюира към по-добро, трябва да превъзмогнем апатията и недоверието, да престанем да лъжем и да бъдем лъгани. Да вземем съдбата на народа си в ръце, да бъдем отговорни, да не оставяме да ни манипулират и най-важното – да избираме съвестни и морални хора, които да ни управляват.
       Нека не бягаме в чужбина, мислейки, че там е по-хубаво, а да превърнем България в една по-добра страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мен ме съмнява,че в близките 10-на години младите поколения няма да имат късмет,а дано не се окаже вярно...(ама надали,както казва един приятел).
  • Може би найстина е така, но ако всеки побутне с едно пръсче може да стане нещо. Може би е само една неосъществима мечта, но поне е начало на нещо добро. не знам до колко съм права все пак има хора с повече горчив опит от колкото аз. И дано ние младото поколение да имаме повече късмет
  • Мило, момиче!
    Изключително много се радвам на написаното от тебе. В много от нещата си права. Но това ти пожелание е твърде неосъществимо и доста пожелателно. Трудно е да мобилизираш себе си, когато виждаш какви стават или са хората, които са те излъгали да избереш. При нас нещата са такива, че депутат се става не по обществена дейност, а по съвсем други, маргинални причини. Като гледаш непрекъснато какви абсурди стават в държавата Абсурдистан и ти самият започваш да правиш абсурди, за да си в съзвучие с реалността. Сам човек нищо не може да направи. Това е все едно един багер да нарине на едно място 10 кубика земя и ти да отидеш и с едно палче да се опиташ да ги преместиш.Е, няма да стане... Дано вие малките някак си да имате късмет. За себе си светлина не виждам.

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...