Гражданска апатия в България

Feb 2, 2008, 3:16 PM

Essays

1995 0 3

1 мин reading

       Социалният, политическият, духовният и изобщо целият живот на българина се ръководи от по-висшестоящи хора, но преди да се издигнат в йерархията биват избирани от „обикновения” човек – от нас, нискостоящите. Много често се запитваме: Защо България е толкова бедна духовно и материално? Защо се слушат песни с цинични и вулгарни текстове? Защо по улиците на големите градове, да не говорим по селата, до късно през нощта обикалят псуващи пияни деца? Защо моралът и нравствените ценности са свалени от пиедестала, на който трябва да стоят и на тяхно място се издига в култ алкохолът, наркотиците и разгулният живот? Дали наистина, както всички казват, политиците и висшепоставените хора са виновни за това човекопадение, дали наистина те опропастяват човешките морал и нравственост?
        Ако се замислим по-дълбоко, ще осъзнаем, че може би грешим в преценката си. Човекът е създаден така, сгреши ли нещо, винаги търси причината не в себе си, а в другите. Дори при първия грях на човека, Адам обвини Ева, а тя - дявола за собственото си падение. Както знаем - не гледаме гредата в своето око, а съчицата в братовото. Точно това прави българинът – търси вината в управниците, а не осъзнава, че той сам ги е избрал. Повечето българи решават, че твърде много са лъгани през годините, не желаят да продължава така и за да решат проблема, спират да гласуват и оставят съдбата си на произвола. А коя всъщност е причината за гражданската апатия в България, не е ли липсата на доверие между хората.
        За да може нашата родина да бъде различна от това, което е в момента, да еволюира към по-добро, трябва да превъзмогнем апатията и недоверието, да престанем да лъжем и да бъдем лъгани. Да вземем съдбата на народа си в ръце, да бъдем отговорни, да не оставяме да ни манипулират и най-важното – да избираме съвестни и морални хора, които да ни управляват.
       Нека не бягаме в чужбина, мислейки, че там е по-хубаво, а да превърнем България в една по-добра страна.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Богун (Димитър Димитров)

2008-02-05T21:17:06+02:00

Мен ме съмнява,че в близките 10-на години младите поколения няма да имат късмет,а дано не се окаже вярно...(ама надали,както казва един приятел).
Sara___ (Сара Петрова)

2008-02-04T23:31:27+02:00

Може би найстина е така, но ако всеки побутне с едно пръсче може да стане нещо. Може би е само една неосъществима мечта, но поне е начало на нещо добро. не знам до колко съм права все пак има хора с повече горчив опит от колкото аз. И дано ние младото поколение да имаме повече късмет
Sorbus (Пенко Пенков)

2008-02-04T22:41:47+02:00

Мило, момиче!
Изключително много се радвам на написаното от тебе. В много от нещата си права. Но това ти пожелание е твърде неосъществимо и доста пожелателно. Трудно е да мобилизираш себе си, когато виждаш какви стават или са хората, които са те излъгали да избереш. При нас нещата са такива, че депутат се става не по обществена дейност, а по съвсем други, маргинални причини. Като гледаш непрекъснато какви абсурди стават в държавата Абсурдистан и ти самият започваш да правиш абсурди, за да си в съзвучие с реалността. Сам човек нищо не може да направи. Това е все едно един багер да нарине на едно място 10 кубика земя и ти да отидеш и с едно палче да се опиташ да ги преместиш.Е, няма да стане... Дано вие малките някак си да имате късмет. За себе си светлина не виждам.