1.09.2010 г., 15:46 ч.

Грешните ми граматически правила 

  Есета » Други
2256 0 9
4 мин за четене

 

  1.        Това е вярно. Наистина не мога да пиша  без грешки. Не владея правилния  правопис  на българския език. Не съм завършила Българска филология, а Финанси.  И второ,  граматиката  не я зная, защото ми е трудна, а и нещо май вътре в мен се бунтува  против правописните  правила. Много често гледам  думата, виждам че не е така и пак  си повтарям:  на мен пък така повече ми харесва. Продължавам да използвам  днеска и навънка! И логика имам дори: днес е една сричка, а моят ден е дълъг. Имам след сутрин, преди обед, обед, следобед, привечер, надвечер и едва тогава  свършва... днес-ка.  Двете срички ми обхващат дългия ден. Така е с навън. Навън е до магазина, а навънка  е целият свят.  Навънка лилавее, ние се любим. Става пеперудено. Колко е хубаво, а ми се задрасква – ка и остава навън... но мен пък вече ме дразни, защо не мога да си го напиша така, както аз искам! Извън правилата e.  В крайна сметка го пиша днес и навън, но...                                                                                                                                             Другият ми бунт е срещу членуването.  Ако ми пасва в текста – човека, по никакъв начин  не ми звучи мелодично – човекът. Натъртено, грубо ми е. Има думи, които винаги искам да се пишат  с пълен член. Целият, любимият, моят- т, ми ги пази, прибира ми ги, завършва ги, край!  Но понякога ръката ми и сама пише, когато чувам, че чушките, които пържа, трябва да се обърнат или пред  мен  пък е само действието, героите, развитието  как да стигна до оня момент-трепач и правописът отива  наистина по дяволите.                                                                                Любимите ми грешки са запетайките. Те ми са ангелчетата. Тях ги поставям, където ми свърши мисълта... а тя свършва  много бързо. Елементарните правила уж ги зная, но като се запъна и започна половин час да удебелявам, удебелявам запетайката и тя стане една тлъста, огромна, синя - чак страшна и все едно ми изкрещява: Давай, давай, давай... пиши!  Продължавай!  Аз не съм точката, малки камшичета започват да ме пошибват и побутват. Те са ми музи!!!                      Другите ми претенции са към определени думи:  Бясна съм! Шибам. И всички: О, неее!  По-мек изказ, по-литературен език! Е, когато човек е бесен, еквивалент няма!  Л. Коен казва: Българските думи са стрели. 100 други да напиша, не е същото. Гневна, яростна - други състояния са. Но всички: неее. Добре. Имам и други думички, които не ми ги искат, но понякога ги промушвам.                                                                                                                                                            Какво Искам да ви кажа с моите оправдания? Че, че... ако някой от вас е написал  стих, разказ, есе или просто нещо и аз усетя болката ви, гнева, терзанието, обичта, мечтите ви, душите ви видя, и ако кожата ми настръхне и ми заседне буца в гърлото, и го запомня и се размисля, или се засмея  от сърце, граматиката на българския език само я поздравявам!  Оная, най-трудната!                                                                                                                                                                        Не, не, не искам да бъда разбрана погрешно. Дайте да пишем, кой както знае. Идеално разпознавам текстовете на профитата. Там вече е мечта! Техният текст се е ширнал, лее се, опънал се е идеално, като коприна те гали. Диша,  движи се със супер  грация, според  действието, настроението. Усмихва се, смее се, плаче, чак ухае! Всяка дума е украсена, горда, със самочувствието си, точно на мястото си, точно със смисъла си. Те си играят с глаголните форми, времената, структурата на изреченията, метафори, градация, сложни  прилагателни, съществителни, думи, литературни инверсии и т.н.  А с точките и моите любими запетайки, тирета, удивителни, многоточие  си рисуват  текста.  Удоволствието е невероятно да ги четеш! Разбира се, че им завиждам. Това е красота. Това е литература вече! Те просто ме кефят!  Опа, още една думичка, която не ми се препоръчва. Кефят ме! Колко е хубаво, а?  Кеф за мен е огромна наслада с разтапяне чак, с протичане вътре по цялото ми тяло. Нирвана.                                Но  аз пък пак не се отчайвам. Наблягам на смисъла, на изненадата, преплитам сюжета, поантата, ровя се по нишите, но пак ме е яд!...  Че са толкова добри!                                                                                                                                                  Мили, мили откровенци, това пък кой го измисли? Мили  хора, защо написах това... есе-откровение? За  да успокоя вас и себе си. Не се притеснявайте толкова за тук-таме грешките в правописа. Всички знаем, че имаме доста добри редактори, които хич не спят... и сме им благодарни безкрайно, че са до нас, с нас в сбърканите ни писания и ни подкрепят, даже усещам, че им ставаме  като техни деца. Отговорни за нас.                                                                                                                       Дай Боже, да  достигнем брилянтните текстове на  великите писатели, поети, романисти, на професионалистите сред  нас, но стига да има какво да кажете, го направете по най-ДОБРИЯ  НАЧИН. Е, стига, разбира се, да не се напише  збогом, свадба, весник, грат и подобни. Това вече ще ни дойде в повече. В какъв стил, жанр, форма – това е сайт за начинаещи... нее, за най-добрите и човечни,  пишещи,  мили момичета и момчета!  Пишете, хора!

 

                                                                                                     Стефка   Галева

                                                                                                        Гр.Сандански        

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Четох, че Йордан Йовков повтарял един гимназиален клас и не се справял добре с правописа, но талантът не винаги спохожда хора, владеещи до съвършенство правописните правила. Йовков ми е любим писател и въобще не ме интересува дали е спазвал правописните правила. Пък и защо са коректорите и редакторите? Нали и те трябва да имат работа. Да си призная - предпочитам да чета корегиран и изпипан текст, без правописни грешки, но и този - с грешки, ако е талантливо поднесен, винаги ще избера и ще поставя по-високо, в сравнение с правилния, но без художествени достойнства.
    Харесах есето ти! Поздравления!
  • Един познат ми каза, че в този сайт сме се хвалели едни,други. Не мисля- му отговорих аз. Ела да ни видиш, когато спорим дори и за една дума, не за цяла страница текст или тема!Как ставаме,като оси на парче месо.Доста ме беше страх, да не бъда-"изядена",но сега ви благодаря за разума! Нооо...пак се питам:Пълния или пълният член, повече ми харесва? Поздрави на всички
  • Ех, че ме усмихна!Благодаря!
  • Не мога да не се съглася с канибал. Спазването на книжновната норма е основен и неотменен императив! И не е баш така, че от Аполинер (макар че тук бих добавил с още по-голяма тежест Джойс и особено Клод Симон) пунктуацията и граматиката отишли на кино - хубаво беше, че се направи забележката, че това е валидно само за някои автори. Сам по себе си, този наистина шеговит текст с привкус на умерена самоирония не създава проблем. Лошото е, че се навъдиха напоследък доста хора, които с НЕ-шеговита сериозност и вманиаченост пледират за опростяване на езиковата норма - нещо, което е абсурдно! "Ти не ме учи как да пиша. Както си искам, така ще си пиша..." - тези изявления стават все по-чести и по-чести, което е тревожно. Самото опростяване пък върви към тотално отхвърляне на основата на синтаксиса - разделението между субект, подлог на действието и неговото допълнение, което сега се разграничава посредством пълния член. Една голяма каша, една голяма нечистотия ще тежи на съвестта на всеки, който си е помислил за такова погазване на езиковото единство. И тук, колкото и да не обичам Вазов, не мога да се въздържа да го цитирам: "Език на тая, дето ни роди, за радост - не, за ядове отровни..."
  • "Да не спазваш правилата на езика е недопустимо" - прекрасен извод, стига да ги знаеш!!!
    Няма нищо по-красиво от правилно написана българска реч, както се казва на чист български език!!!
  • Благодаря, край на чата.
    С извинение към автора.
  • Е, твое право си е. Просто се чудя колко от сериозните проблеми, около които обикновено вдигаш шум, те вълнуват истински.
  • Канибал, къде ти е чувството за хумор, човече? Едва ли си толкова първосигнален, че да приемаш думите в този текст едно към едно? Или просто е задължително да минеш и оттук?
  • Мога да поспоря малко с теб относно правилата и необходимостта да бъдат спазвани, но пък текстът ти е хубав, така че - няма.
Предложения
: ??:??