Гробище за любов
Триумфът е като птичка. Разперва ли крилата, полита и ù трябва само един добре премерен удар с камък, за да я свали и размаже на земята.
Ето как реалността с лекота прекъсва и най-хубавите мечти.
При мен днес стана само с едно телефонно обаждане. Прекрасното трепетно чувство на очакване се замени с искрено разочарование. Изтръпнала, направо механично затворих мобилния си и се запътих към автобусната спирка. Без да му мисля колко неграциозно изглежда, седнах тежко на бетоновото перило на подлеза и се загледах в облите върхове на новите ми обувки в безрадостно очакване на градския транспорт.
И така си мислех за всички онези чудесни неща, които си бях поставила за цел да осъществя в последните една-две години. Започнах да броя и... загубих брой. Толкова планове бях направила, така усърдно се стараех за осъществяването им и ето че трябваше да ги загърбя.
И тогава си помислих, мечтите ми са също като хората: имат собствен живот. Раждат се, оставят отпечатък, после се разделяме. Но какво става с тях, когато приключим? Има ли гробище за страстта?
Представих си всичките си мечти през последната година и годините преди тях, мъртви и заровени в гробище, с надгробни плочи на тях. На един от тях пише "бях отпуска в Италия", на друг "виза", на трети "да се срещна с А". Всички те наредени заедно. Някои бяха насилствено убити от обстоятелствата, други бяха умрели сами с възрастта. Също като хората, някои си бяха отишли твърде бързо и щяха да ми липсват, но повечето бяха произвели наследници, които се бяха превърнали в настоящи мечти преди също да отмрат. Гробището на мечтите и страстите ми е пълно, но също като истинското, няма как да спреш смъртта и дори да се препълни, още 'покойници' ще дойдат.
Тогава си спомних за пика на радостта ми сутринта. Някои страсти човек трепетно очаква да отминат, за да бъдат погребани, но за съжаление просто не става. Мечтите, страстите и любовта, които ми изглеждат като части от едно цяло, имат не само смърт, но и собствен живот и се борят за него. Някои печелят. Повечето се озовават в гробището редом до своите предтечи.
Животът щеше да е толкова по-лесен, ако някои страсти никога не умираха, а други просто си отиваха сами. Смъртта обаче не те пита. Тя идва и безмилостно жъне наред. Единственото, което човек може да направи, е да помни.
Затварям очи и си представям гробището на погребаната ми любов. Какви епитафи бих сложила? "Е--- - море от нежност, океан от интелект" може би? А ризеншнауцерът ми Бети - ами нейният епитаф? "Черна козина, светла душа"?
Сякаш едно изречение може да опише някого, с неговите страсти, мечти и любов.
Почти ме кара да изпитвам любопитство какво ли пише на моята надгробна плоча в чуждите гробища на любов. Като се замисля обаче, не ми стиска да знам.
© Идън Р Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички за коментарите и подкрепата!
Пер Перикон, не мога да се съглася с теб. Като бях в пети клас си мечтаех за розов блузон и герданче-беберон. Тази мечта отдавна си отиде и слава богу! Нашите мечти са точно толкова зрели, колкото сме и ние и в хубаво, че се разделяме с онези идеи, които не са толкова продуктивни в переспектива. -
Няма мъртви мечти - има забравени мечти. Мечтите умират, едва когато ги забравим. Но ако само за миг си ги припомним, дори и под формата на надгробни камъни, това значи, че са живи, че някъде в дъното на душите си тайничко се надяваме те някога да се сбъднат...
-
Хареса ми! Мечтите живеят собствен живот! Човек може да се замисли. Поздрави!
-
Интересни въпроси си задаваш
Хвала!!! -
Много образен, жив и интерересен изказ! Поздравявам те!
-
Много образно и красиво. Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Може би по това се различават момчешките и момичешките мечти - че едните остават завинаги, а другите... докато ги отвее времето...
И между другото, много жени смятат капризите си за мечти, а те са си само обикновени мимолетни капризи!