Триумфът е като птичка. Разперва ли крилата, полита и ù трябва само един добре премерен удар с камък, за да я свали и размаже на земята.
Ето как реалността с лекота прекъсва и най-хубавите мечти.
При мен днес стана само с едно телефонно обаждане. Прекрасното трепетно чувство на очакване се замени с искрено разочарование. Изтръпнала, направо механично затворих мобилния си и се запътих към автобусната спирка. Без да му мисля колко неграциозно изглежда, седнах тежко на бетоновото перило на подлеза и се загледах в облите върхове на новите ми обувки в безрадостно очакване на градския транспорт.
И така си мислех за всички онези чудесни неща, които си бях поставила за цел да осъществя в последните една-две години. Започнах да броя и... загубих брой. Толкова планове бях направила, така усърдно се стараех за осъществяването им и ето че трябваше да ги загърбя.
И тогава си помислих, мечтите ми са също като хората: имат собствен живот. Раждат се, оставят отпечатък, после се разделяме. Но какво ста ...