Колко е тежко понякога да осъзнаеш, че си сам дори и сред хиляди хора около теб, да се почувстваш не на място сред хора, с който нямаш нищо общо и обща тема на разговор. Гадно е да почувстваш отчуждението  от теб на заобикалящата те среда! Моментът, когато се почувстваш напълно излишен, че и без теб може, че просто ти си това и правиш това, което останалите искат, защото ако не си ти, ще се намери друг, който да заеме твоето място и на никого това няма да направи никакво впечатление. Точно този момент напълно те съсипва, когато разбереш всичко това!
Всеки се надява на надеждата и с нетърпение очаква деня когато и неговия шанс ще дойде!
Никой обаче не се замисля или по-точно не иска да повярва в това, че няма надежда, няма шанс!
Всяко нещо, което се случва с твоята личност е малко или много благодарение на собствените ти действия. В днешно време човек може да живее и мисли свободно само в собствените си мисли. Там той има неограничени способности и голям размах на действие! Извън тях той е като затворник! Ежедневно трябва да се съобразява с всякакви закони, етики и благоприличия, натрапени му от света, в който живее! Именно тези ограничения отнемат пълната свобода!
Всеки един от нас живее в своя собствена илюзия, но каквато и да е тя  мога искрено да кажа, че тя е далеч от реалността, в която живеем! Благодарение обаче на нея човек все още може да живее малко или много в спокойствие за собствения си живот.
Не мога да си представя какво ще стане, ако всеки един от нас прогледне извън тази негова илюзия и види истината, осъзнае в действителност  - къде се намира и за какво живее!