Всички сме сами на този свят, за лошо или за добро…факт. И се лутаме безкрайно по тесните, тъмни коридорчета на съдбата, устремени към края на тунела, към светлината.Светлина…Светлината от лампата в банята раздразни очите на Хоуп. Тя свали халата, с които бе наметнала голото си тяло и се погледна в голямото огледало. Видя една измъчена физиономия- многото грим по очите и се беше размазал и се стичаше на черни поточета по бузите и, устните и бяха сухи напукани и при най-малкия и опит да се усмихне, да погледне позитивно на живота, въпреки това което и се случваше, доведе само до едно – върху белите порцеланови плочки капна капка кръв. Хоуп вдигна глава и се опита да не мисли, тя беше силна и вярваше , че един ден този кошмар ще свърши и тя ще започне на чисто, някъде, където никой не я познава, някъде, където миналото нямаше да и тежи. Тя пусна душа и скоро горещата вода започна да задимява малкото пространство. Водата сякаш отмиваше всичката мръсотия и тежест от сърцето и, караше я да ...