Хоуп

Всички сме сами на този свят, за лошо или за добро…факт. И се лутаме безкрайно по тесните, тъмни коридорчета на съдбата, устремени към края на тунела, към светлината.Светлина…Светлината от лампата в банята раздразни очите на Хоуп. Тя свали халата, с които бе наметнала голото си тяло и се погледна в голямото огледало. Видя една измъчена физиономия- многото грим по очите и се беше размазал и се стичаше на черни поточета по бузите и, устните и бяха сухи напукани и при най-малкия и опит да се усмихне, да погледне позитивно на живота, въпреки това което и се случваше, доведе само до едно – върху белите порцеланови плочки капна капка кръв. Хоуп вдигна глава и се опита да не мисли, тя беше силна и вярваше , че един ден този кошмар ще свърши и тя ще започне на чисто, някъде, където никой не я познава, някъде, където миналото нямаше да и тежи. Тя пусна душа и скоро горещата вода започна да задимява малкото пространство. Водата сякаш отмиваше всичката мръсотия и тежест от сърцето и, караше я да се чуства по-спокойна и да не отвръща поглед, всеки път когато се погледнеше в огледалото. Това голямо огледало, което не лъжеше. То постепенно се замъгли от парата и вече нищо не се различаваше ясно. Мечтите на Хоуп отново започнаха да изплуват в съзнанието и. Как успява да се измъкне от това място, как вече няма нужда да продава себе си като продукт, как отново може да се превърне в човек с чуства. Хоуп отвори очи и видя как една водна капка падна на замъгленото огледало и започна бавно да се спуска надолу, като оставяше следа след себе си. Тази капка сякаш раздираше сърцето и, а огледалото изглеждаше като счупено. И в малката пролука оставена от капката , Хоуп отново видя себе си- продукта за продан. Капката продължаваше да се спуска все по-надолу и по-надолу, дори и в нея тя виждаше своето отржение, което сякаш потъваше все по-надълбоко и алтернативата беше една- надолу. Към тази капка се присъедини и друга и двете започнаха да кръстосват маршрутите си, като оставяха след себе си цял лабиринт от пътища, но всички те водеха на едно място-надолу. Хоуп не издържа и когато капките стигнаха края на огледалото и най-накрая спряха, тя изхвърча от банята и се втурна навън за да избяга от този обречен лабиринт, в който я бе приковала действителността, за да потърси друг път, който може би не води само надолу- тя беше Хоуп и беше длъжна да опита!