Хуморът като магия
Из "От абстракция към сюрреалност", "Метафизика на въображението"
Едно от нещата, с които обичам да се занимавам, пребивавайки на планетата Земя, е експериментът. Това е неоценима опитност, каквато нищо друго не може да даде. Емпиричното познание винаги дава своето "тегло", превръщайки се в един миг, точно като с магическа пръчка, в качество. Кое е обаче онова, което кара материята буквално да "избухне" в светлина? Кое е нещото, което просветва в тъмнината на невежеството, породено от липса на достатъчно знания за действителността и, което с право някои наричат интуиция? Това е надничането на същността зад завесите на материята, която не е нищо друго освен вплътнен огън, втечнил част от себе си като вода, отделил част от водата във въздух, за да стане видим като земя. Същността може да бъде наречена и етер.
Мнозина се интересуват от тайните на природата. Откакто човечеството е слязло на планетата Земя, то общо взето с нищо друго не се занимава. То се учи как да използва огъня, опитва се с бентове да управлява водата за своите нужди, да разпръсква и събира облаци по небето, за да увеличава добива от своята земеделска дейност, опитва се да преодолее времепространството, за да пътува безпрепятствено в други галактики... Човечеството прави какво ли не, но с една цел - да надникне обратно през завесата на тези елементи до самата същност, която ги е породила.
Когато вали, в дъжда се крие тайна. Всяка капка носи в себе си вълшебство. Когато есенният вятър развее клоните на дърветата и листата им се понесат като жълтеникав дъжд из пространството, тогава има красота. Когато снегът скърца под обувките, а нощното небе изглежда още по-необятно, човек може да усети себе си по-близък с цялата вселена. Да усети Цялото. Така е през зимата. Тя има своя същност. Както пролетта и лятото, както есента.
Какво е хуморът? Да извличаш есенцията от всичко, поглеждайки го едновременно отстрани, но и отвътре, от дълбокото. Тогава няма как да не се засмееш на всички опити за правдивост и величие, за печалба, за вечност дори. Хуморът е велика магия.
Някога друидите са можели да извличат есенцията от всяка една част на дърветата - от петте елемента в тях. Защото всички са взаимосвързани. Всяко нещо се съдържа в останалите и това е причината да я има вселената. Ако разгледаме любовта и омразата като два от полюсите, на които се крепи съществуването, няма как да не забележим, че благодарение на тях можем да се усмихнем накрая. На онова, което наричаме спокойствие. Прекомерното привличане (любов) се следва от крайно отблъскване (омраза), както студът на нашата планета след няколко седмици се сменя с топлина. Всичко е хубаво обаче, всяко нещо има своята есенция, но по-важното е да я усетим, да и се насладим.
Дали ще пиша малко или много, няма значение, защото етерът, есенцията винаги се изплъзва. Тя се поглъща от самата себе си, изчезва в нищото, от което е породена. Тя е самата първопричина за нещата. И така може да бъде наречена.
Та хуморът, най-кратко казано, е с такава ценност като тази да можеш да се наслаждаваш насред снежна буря или под проливния дъжд, газейки до колене в кални локви. Той е като листата, чийто танц из пространството докосва нежно съзнанието и ако то улови този танц, действително ще може да полети. Като листо, като вятър... Да се превърне в небе. Да стане вселена.
© Нели Дерали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Из, за това великолепно есе, което оценявам най-високо! То съдържа, от една страна, много ценни мисли, а от друга прави впечатление естетиката на композирането им. Личи си, че дълго си разсъждавала върху тези въпроси, за да получиш определени мъдри и стойностни отговори. Но си личи и още нещо. Сякаш духът ти снизхожда отгоре върху планетата Земя от някакво друго пространство, идвайки с готов чип от познание. Това може да означава само едно - древна душа, дошла, за да завърши един цикъл от цялостното си безсмъртно съществуване. Силно впечатление ми направи идеята за хумора като ценност. Когато ние гледаме "втренчено" на нещата - с една пришпорена от самите нас концентрация, рядко получаваме стойностно познание. Хуморът е онзи отдушник от стегнатия възел, който ни позволява да уловим истината, намираща се често пъти встрани от нашето полезрение. А нерядко тази е стойностната истина за едно познание. В Еклесиаст е казано: "Който трупа знание, трупа печал!" Хуморът е който разведрява тази печал. Защото натрупаното знание трябва да се превърне в Познание и тогава всяка печал изчезва. А хуморът е неотменим и важен детайл от този процес.
-
Споделям, че "хуморът е велика магия", но когато го поднася магьосник... Никак не е лесно да разсмееш някого - майсторлък се иска за тази работа, умение да извличаш есенцията от дълбокото и да напръскваш с нея покрай себе си, така че да усмихваш околните. Поздравления за есето, Нели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Росица! Май всеки, умеещ да въвлече останалите в един малко по-различен свят, дори и за кратко е магьосник. Хубав ден ти пожелавам и много вдъхновение!
Благодаря ти, Мисана! Наблюденията ти съвпадат напълно с моите. Не бих казала обаче, че се главоблъскам над нещо, което след това пиша. По-скоро по някакъв усет навързвам частите - подтемите в случая с есетата от Метафизика на въображението. Често и аз се учудвам по какъв начин ми хрумва да напиша нещо, но този процес ти е добре познат, сигурна съм.