Iszaard
62 резултата
Самият факт, че не искам да се обяснявам с някого, е достатъчно красноречив- приключила е връзката, няма я.
Ние враждуваме, спорим само, докато се чувстваме свързани по някакъв начин, докато има взаимодействие. В момента, в който осъзнаем непреодолимите прегради във възприятията ни за света, спира в ...
Ние враждуваме, спорим само, докато се чувстваме свързани по някакъв начин, докато има взаимодействие. В момента, в който осъзнаем непреодолимите прегради във възприятията ни за света, спира в ...
986
5
Следобед е. И лятото си тръгва,
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...
517
10
Една усмивка скри се надълбоко.
Остана недокосната и тайна.
И въпреки бездушния си грохот,
животът придоби една омайност,
която е, разбира се, най-трудно ...
Остана недокосната и тайна.
И въпреки бездушния си грохот,
животът придоби една омайност,
която е, разбира се, най-трудно ...
780
1
2
Парченца от мозайка по пътя си събирам -
втвърдила се до форми светлина.
Следите от пространства, родени и отмиращи
във вечната космическа река.
Небесните посоки на гълъби приличат, ...
втвърдила се до форми светлина.
Следите от пространства, родени и отмиращи
във вечната космическа река.
Небесните посоки на гълъби приличат, ...
558
3
Пътеката ми, вече уморена,
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго - ...
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго - ...
425
3
Отворихме кръга на вечността си,
от спомени и бъдеще орисан.
И минало се падна любовта
да изиграе. Минало безсмислено.
А бъдното свободно ще представяме - ...
от спомени и бъдеще орисан.
И минало се падна любовта
да изиграе. Минало безсмислено.
А бъдното свободно ще представяме - ...
408
5
Поемам си въздух дълбоко, дълбоко...
И спускам се долу, на тъмно.
В небето под черните грапави острови.
Дано там е по-малко плътно.
Дано в паметта си открия причините ...
И спускам се долу, на тъмно.
В небето под черните грапави острови.
Дано там е по-малко плътно.
Дано в паметта си открия причините ...
312
2
За съжаление през последните години за българската действителност е факт следното: Наблюдаваме два процеса, два лъча на дехуманизация на обществото - чалгаризирането, от една страна, и псевдодуховността, от друга. За мен вторият процес е много по-опасен и страшен, защото трудно намира алтернатива. Т ...
1296
2
Накрая осъзнах в какъв свят живея - в свят на насилие и жестокост. Когато човешкият живот се сведе до инстинкт за оцеляване, за никаква духовност не можем и да мислим, за никаква красота и идеали.
И ако някой реши да ми доказва, че виждам насилие и жестокост, защото те били в мен, ще му заявя, че съ ...
И ако някой реши да ми доказва, че виждам насилие и жестокост, защото те били в мен, ще му заявя, че съ ...
1451
1
3
Вчера ми попадна една статия във Фейсбук, която си е поставила за цел да нахвърли основните качества и характеристики на просветления човек. В нея, освен излишната приповдигнатост, граничеща с идеализиране, ми направи впечатление фактът, че просветленият отново се вкарва в някакво клише. Той е такъв ...
1288
6
Като повей на вятър си, галещ лицето ми.
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
426
2
Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
410
1
8
Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
434
1
5
Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните. ...
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните. ...
486
7
Едно от най-трудно разбираемите понятия е чистотата като основна характеристика на онова, което свикнахме да наричаме духовност. Да говорим за степени е един твърде механичен подход. Това би означавало да разглеждаме въпроса линейно, едноизмерно, а той не е такъв, не е такава и действителността.
Тем ...
Тем ...
1171
3
Има две неща, два подхода към действителността. Клише, матрица, мисъл-форма или егрегор, който се захранва от вярата в неговото съществуване, тоест с астралното вещество - проекция на Материя Магика, в по-плътните слоеве на Проявеното. Това се случва всяка секунда. Ние "вярваме", че нещо съществува ...
881
3
Защо воюват хората? И докога? Докато в самите тях има противоречие между душата и ума (свръхаза), а в по-плътния план, между ума и сърцето. Така сме устроени, че виждаме отвън само онова, което имаме отвътре, при това точно нещото, към което сме насочили своето внимание, върху което сме се фокусирал ...
1293
1
Преди време прегледах една книга с доста претенциозното заглавие "Пътят на душите". Както в много други случаи, и този автор е примесил реалните дадености с желаното, тоест с интерпретациите на ума. И все пак, казаното там е една добра изходна точка за онова, което искам да засегна в този случай.
Ре ...
Ре ...
2006
2
Една съвсем различна пустота
изпълва и небето, и земята ми.
И даже причудливите цветя
не отразяват порива в душата,
проглеждала стотици пъти вече. ...
изпълва и небето, и земята ми.
И даже причудливите цветя
не отразяват порива в душата,
проглеждала стотици пъти вече. ...
446
4
По стъпките си пролетни се връщам
назад към не-изминатото време,
препънало се някак си престъпно.
Обрулено от всякакви промени.
И сигурно не смея да допусна, ...
назад към не-изминатото време,
препънало се някак си престъпно.
Обрулено от всякакви промени.
И сигурно не смея да допусна, ...
861
6
Знание, което пазим само за себе си, се превръща в духовна гордост - най-голямото препятствие пред осъзнаването и сливането с Цялото.
На първо място ние не трябва да делим хората на готови и неподготвени за истината. Истината, както и любовта, принадлежат на всички същества. Водата, въздухът, слънце ...
На първо място ние не трябва да делим хората на готови и неподготвени за истината. Истината, както и любовта, принадлежат на всички същества. Водата, въздухът, слънце ...
1363
5
Нощта изглежда сънено прозрачна.
Докосвам те през прага на небето.
Животът ми клони към своя здрач.
Поспира се по пътя си сърцето ми.
Обрулиха го халите на времето, ...
Докосвам те през прага на небето.
Животът ми клони към своя здрач.
Поспира се по пътя си сърцето ми.
Обрулиха го халите на времето, ...
415
2
Политиката не е сред нещата, които харесвам. Тя не е в центъра на вниманието ми никога. Но политиката е отражение на обществени процеси. А обществените процеси са отражение на случващото се в душевността.
Обездушаване, житейски цинизъм, неравноправие, неуважение към другостта в нейното право да отго ...
Обездушаване, житейски цинизъм, неравноправие, неуважение към другостта в нейното право да отго ...
1654
5
През миглите на времето отцежда
животът неизплакани сълзи.
Напълно изоставени надежди,
поставени на рафтчето "Преди".
Обаче насред мислите витаят ...
животът неизплакани сълзи.
Напълно изоставени надежди,
поставени на рафтчето "Преди".
Обаче насред мислите витаят ...
582
10
Из "От абстракция към сюрреалност", "Метафизика на въображението"
Едно от нещата, с които обичам да се занимавам, пребивавайки на планетата Земя, е експериментът. Това е неоценима опитност, каквато нищо друго не може да даде. Емпиричното познание винаги дава своето "тегло", превръщайки се в един миг ...
Едно от нещата, с които обичам да се занимавам, пребивавайки на планетата Земя, е експериментът. Това е неоценима опитност, каквато нищо друго не може да даде. Емпиричното познание винаги дава своето "тегло", превръщайки се в един миг ...
1487
3
Усмивката е вечната действителност.
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение. ...
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение. ...
653
19
Потопих се в дълбокото себе,
в тишината на вечния студ,
превъзмогвайки съпротивленията.
Като лебед, напълно погубен
от стихийно прииждала жажда ...
в тишината на вечния студ,
превъзмогвайки съпротивленията.
Като лебед, напълно погубен
от стихийно прииждала жажда ...
325
2
За кой ли път дъждът ме е обгърнал
със своята уютна самота.
Понякога е по-добре от ъгъла
да гледам силуета на света
не винаги учтив или възпитан ...
със своята уютна самота.
Понякога е по-добре от ъгъла
да гледам силуета на света
не винаги учтив или възпитан ...
459
6
Дали си бряг, до който ще достигна?!
Понякога се мярка същността ти
сред поривите на вълните жизнени.
Тогава се разливам безостатъчно
в чертите между твоите пространства. ...
Понякога се мярка същността ти
сред поривите на вълните жизнени.
Тогава се разливам безостатъчно
в чертите между твоите пространства. ...
505
10
Дъждът отвън приятелски ме чака
да хукна под дърветата изстинали.
И в сивкавия пеньоар на мрака
да се опитам да тълкувам миналото.
Дъждът отвън изглежда ме познава. ...
да хукна под дърветата изстинали.
И в сивкавия пеньоар на мрака
да се опитам да тълкувам миналото.
Дъждът отвън изглежда ме познава. ...
422
3
Додето отмине сърдечният студ, дотогава ще зъзнат дърветата.
А далечни слънца ще огряват ъглите на някакви странни раздели.
Ще печеля трошици разбиране, че студено е, но пък е светло,
и това е навярно достатъчно. Щом съдбите си вече сме сплели.
Ще умират надежди, затиснати от бездушната завист на вр ...
А далечни слънца ще огряват ъглите на някакви странни раздели.
Ще печеля трошици разбиране, че студено е, но пък е светло,
и това е навярно достатъчно. Щом съдбите си вече сме сплели.
Ще умират надежди, затиснати от бездушната завист на вр ...
635
6
Опитах се от пръски светлина
да нарисувам замък на надеждата.
Откривах ги сред крехките цветя,
на залеза в сподавената нежност,
на птиците сред полета креслив, ...
да нарисувам замък на надеждата.
Откривах ги сред крехките цветя,
на залеза в сподавената нежност,
на птиците сред полета креслив, ...
416
3
И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.
Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам ...
Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам ...
459
7
Всеки търси смисъла. И поводът да пиша в този случай е есе на мой приятел, което прочетох сутринта. Той сравнява живота ни с вървене в строй към кланица. Дали е така?!
Вярата сама по себе си е едно понятие на ума. Тя е за всички, които не са достигнали своя вътрешен изгрев, до познанието за живота и ...
Вярата сама по себе си е едно понятие на ума. Тя е за всички, които не са достигнали своя вътрешен изгрев, до познанието за живота и ...
1572
2
Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,
наметнала капризите на детството и спомена
за нещо обещано, едва-едва познато.
Май споменът за радост, от себе си прогонена.
Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните ...
наметнала капризите на детството и спомена
за нещо обещано, едва-едва познато.
Май споменът за радост, от себе си прогонена.
Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните ...
493
8
Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
493
8
Ще отплаваш ли, за да откриеш пътечка към себе си?
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново? ...
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново? ...
532
4
Едва-едва надигат се крилете ми
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите. ...
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите. ...
613
14
Разпадам се на пръски светлина,
опитваща се някак да нахлуе
през недопостроената стена
на някакво притворно остроумие...
И сигурно не ще ме утешат, ...
опитваща се някак да нахлуе
през недопостроената стена
на някакво притворно остроумие...
И сигурно не ще ме утешат, ...
418
6
Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.
Беше време когато след стъпките пролетни тичах. ...
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.
Беше време когато след стъпките пролетни тичах. ...
559
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
