thedac (Димитър Драганов) 25 януари 2018 г., 16:28 ч.

Идеалът в живота и съдбата на всяко поколение 

346 2 5

          Животът е една от най-големите променливи – фабрика за емоции, случки, думи и индивиди, всеки от които носи своята различност и уникалност. Безцветен е. Неправилната му форма, инкрустирана върху еднообразния ни делник, ни потапя все по-надълбоко в мътното море на заблудата, от което трудно бихме могли да изплуваме.
          Времената и поколенията летят и се сменят като актьори в късометражна постановка. Бъди сигурен, че е трудно да забележиш промяната с просто човешко око. Дори невъзможно. Малко са тези, които могат да улавят дребните детайли и да ги превръщат в значими неща; да оставят следа, докато вървят по житейската си пътека, и да се запечатат в съзнанието на поемащите щафетата спринтьори. А какво място заемат тук идеалите?
          Според мен идеалът е желание, с което се събуждаш всяка сутрин. Желание за позитивна промяна, див стремеж към доброта и градеж, блян за неопетнено съзнание; бримка, вкопчена в идентичността на всяко живо същество. Притиснати между четирите стени на бездушното съвремие, сме длъжни да носим тежката си чанта с тези Добродетели.
          Като че ли обаче днес няма идеали… Или се лъжа. Или не съм способен да ги видя…
          Времената, в които дишам, копнея и обичам, са имунизирани против смисъла, с който всеки трябва да се събужда. Обезличени и деформирани, се влачат по прашната пътека на овчедушие, егоизъм и злина. Човекът забрави що е това патриотизъм, братска обич и усмивка. Всеки опитва да откъсне парче от златна плът, да се домогне до прерогативи, да се изкачи на върха на йерархията; да бъде това, което никога не е бил, и да върви по лесния път на фалшивото преуспяване. Доброто е мода – лъскаво олицетворение на скрити намерения, плашещи и отблъскващи.
          Притежателите на идеали са обречени на болка, тъга и вечни въпроси, защото е трудно да стъпват върху жарава с бистрата мисъл, че ходилата им ще обгорят.
          Но си струва!!! Струва си да бъдат различни и утопични, странни и нежелани, дистанцирани и изолирани. Да мълчат, когато другите говорят.
          Нима сте виждали божества в света на днешните първични хора?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.