В началото на XXI век компютрите са вече постоянна част от нашето ежедневие. За по-малко от век те са се превърнали от лукс в нещо съвсем обикновено. Преди книгите са били единствения начин за разпространяване, запазване и намиране на информация, а сега вече нещата са коренно различни. Съдържанието на една от най-големите библиотеки в света би могло да бъде събрано на няколко диска. В крайна сметка не е ли по-важна информацията, която получаваме, а не начинът, по който я получаваме? От друга страна зависи за какво използваме интернет. Определено по-лесно е да седнеш пред компютъра и да намериш за секунди информацията, която ти е необходима, вместо да обикаляш библиотеките, където сърдити библиотекарки да те гледат с недоволство, че си се осмелил да нарушиш спокойствието им, след което да получиш изпокъсани томове с остаряла информация.
Записването на информацията на електронни носители спестява големи количества хартия и в същия момент винаги може да бъде изкарана на хартиен носител. Но все пак има моменти, когато добрата стара книга си остава незаменима. Не винаги в интернет може да се намери информацията, която ти е необходима, освен това книгата винаги е до теб, по-лесно преносима е пък за сега е доста по-евтина от компютър например. Друг е въпросът, че в днешно време достъпът до компютри е изключително лесен, удобен и определено не е скъп. Все пак обаче, нали основната цел на информацията е не да бъде единствено прочетена, но и запомнена, иначе няма смисъл от самото четене. Не би трябвало да се води спор между интернет и книгите по-скоро те трябва да са в синхрон и единство, да се допълват, защото се предполага, че основната цел и на двете е улесняване, подобряване и усъвършенстване на човешкия живот.
В една своя статия, Паулу Коелю споделя опита си в разпространението на книгите си. Той разказва за перипетиите, които е имало първото издание на „Алхимикът” в Русия. Там, поради големите разстояния и трудните комуникации, дистрибутирането на книгите му ставало трудно и бавно. За негово щастие се появило пиратско цифрово копие и продажбите се увеличили. Сега благодарение на това се продават милиони. Това е само един от многото примери за електронни издания, а също така и пример за за едно алтернативно бъдеще на книгата.
Както вече споменах по-горе електронният преносител спестява доста хартия, което от своя страна би могло да разреши няколко глобални проблема. Един от тях е проблемът за изсичането на дъждовните гори. Известен е фактът, че хартия се произвежда от дървесина, било то и само с участието на влакна. Всяка година се изсичат хиляди кубици гора за тази цел. Това от своя страна води до друг екологичен проблем – унищожаване на „белите дробове на Замята”. Електронните книги са до голяма степен разрешение на този проблем. Естествено причината за изсичането не е само хартията, а и други фактори, за това няма да се впускам в подробности.
Друг плюс на интернет източниците е, че във виртуалното пространство информацията може да бъде актуализирана всеки ден, дори всеки час и минута. За актуализирането на хартиен преносител обаче, е нужно преиздаване на книгата, което е доста по-скъпо и не става за няколко минути. Но това от гледна точка на скоростта. А от гледна точка на достоверността – книгата е доста по-надежден източник. Всеки знае, че преди издаването си книгата преминава през няколко редакции, направени от специалисти в съответните области, а в мрежата честичко можеш да публикуваш без цензура и редакция, и без да си специалист. С точност или без всеки написал две изречения във виртуалното пространство поучава статута „автор” и без да е такъв, което леко омаловажава думата и я лишава от съдържание.
Интернет носи повече забавление от ровенето из прашните рафтове на тъмните библиотеки. Според мен за това все повече млади хора предпочитат сами да намират необходимата информация чрез търсачките в „нета” вместо да разчитат на старите намръщени търсачки, т.е. библиотекарките. Разбира се, не всички библиотекарки са стари и не всички са намръщени, но все пак не са по-забавни от клиповете, банерите, емотиконите и други светещи ефекти. Може би, ако библиотекарките имаха такива екстри, повече хора щяха да посещават библиотеките.
Извън кръга на шегата обаче, има конфликт между глобалните технологии и книгата или е може би по-точно да се каже, че книгата е застрашена от изчезване заради напредването на тези технологии. Според мен интернет като източник не би могъл изцяло да заеме мястото на книгата. Тя има много богата история и дори само заради това заслужава уважение. Все пак няма как да държиш в ръцете си първото електронно издание на „До Чикаго и назад” например. Да, хубаво е да имаш книги, но за съжаление в днешния динамичен свят нямаш време да разчиташ много на тях, с интернет е значително по-бързо и удобно. Изобщо проблемът като цяло идва от днешния динамичен свят, в който времето е лукс, който не всеки може да си позволи. В крайна сметка е хубаво да се четат книги, независимо дали източникът е електронен или хартиен, важно е съдържанието. Аз отдавам почит на книгите и дори подкрепям идеята за цифровите преносители като алтернатива, за да може дори и по този начин книгите да се четат.
© Васи Тодорова Всички права запазени
и да предположиш бъдещето.
Въпросът "Има ли бъдеще книгата...?" изисква отговор
в кои области и форми има бъдеще според теб.
Аз лично съм за художествената литература. Нали модерните технологии последно ще стигнат до сърцето на човека.
Но не искам да ти влияя.
Та ти си доста по млада и съответно по близо до бъдещето.
Разчитаме на твоето мнение. Успех в продължението