Няма да е все така. Мисля, в тези пет думи има много мъдрост. Ама много!  Какво е животът? Наниз от радостни и скръбни мигове, победи и загуби, падения и възходи. Един древногръцки поет беше казал още 5 век преди Христа: "Не се радвайте много в радостта, защото след нея идва тъгата. Не тъгувайте много сред тъгата, защото след нея пък долита радостта."

       Защо днес ви губя времето с това мое писание? Аз не съм крадец на време, моето си е достатъчно. Вие, ако решите, може да се отбиете за малко тук, в моя виртуален дом на сладка раздумка. Желанието за споделяне е неудържим порив, знаете ли? И аз мисля, че тук има някаква божествената намеса. Понякога думите идват сами, напират в душата и в главата ми и се редят, нижат се на белия лист. Може би имам мисия, която още не съм осъзнала – да съм посредник на послания. Дали?

       Днес, нещото, което човърка ума и душата ми, е темата за молитвата и за божията намеса в човешките дела. Вие молите ли се? Как? На кого? За какво? Аз се моля всяка вечер. Някъде из архивите си съм скътала тази молитва, вероятно някога ме е впечатлила. За съжаление, не съм маркирала автора, неизвестен е. Може и да е авторка.

Молитва
Ти, който си там, горе на небето... 
И който си и мъдър, и велик... 
Ти, който си на всеки във сърцето...
От всичко лошо близките ми опази...
От зло пази децата ми невинни...
Да няма болка в техните сърца...
Мъжа ми опази от мен самата...
Знам колко трудно е да се живее с мен...
И само аз да съм му във главата...
И да съм с него до последния си ден...
Пази света от злоба и от лошотия...
От болести, войни и глад...
Пътя към доброто да открият помогни им...
И нищо, че за някои си Бог, за други си Аллах...

      Долу-горе и аз се моля за тези неща, но изключая 7, 8,9,10  стих. Да, дотам. Аз знам и съм убедена, че моят вечен жених никога, ама никога няма да ме изостави, както и аз няма да му скроя номер - няма  да го напусна никога. Невъзможно е. Ето я моята поетична молитва:

Господи! 
Не искам нищо 
за себе си от Теб. 
Само с волята Си
за обич и за прошка 
ме дари!
Нека не ми липсва 
и дарбата - единствена, 
посланията Твои 
ясно да разчитам 
преди Светликът 
с ласка да ме поздрави. 
И в утрото разсънено, 
след душа галещ от лъчи, 
усмивката ми само да загатва, 
че вървя по Твоите,
по верните следи.

      Откривате разликата, нали? Преди да се помоля за другите, аз се моля първо за чистотата на собствената си душа, на собствените си помисли и дела. Има и друга съществена разлика. Своите молитви аз винаги започвам с благодарност за това, с което съм била дарена през деня. И знаете  ли, винаги списъкът от блага, за които изразявам своята признателност към Всевишния, е доста дълъг.

       Да, мисля си, че и Бог/Аллах е като нас, хората. И той очаква признателност и благодарност за обичта, за труда и за грижите, които полага за нас. Лесно ли е да удовлетвори милиарди желания и поръчки? Колко велик и мощен трябва да е, нали? И все пак го прави, успява. Как ли? Безотказно ни дарява с дъх, с живот, със здрави сетива, дом, деца, работа, кола, престиж, слава….и с хиляди други блага.

     Знаете ли, имало е обаче моменти в живота ми, когато съм си мислела, че съм лишена от неговата благословия. Трудни, тежки мигове, когато ти притъмнява пред очите и живееш някак механично, просто съществуваш. Днес, от дистанцията на изминалите години, вече си давам сметка, че и тогава не съм била изоставена от Висшата Сила. Ето, днес ме има, благославям живота и съм щастлива, значи някаква сила ми е помогнала. Как Господ помага на нас, хората? Отговорът - чрез своята армия от ангели. Как иначе би дарил с милостта и щедростта си толкова много хора?!

      Всеки път, когато крачим по житейския си път и трябва да преминем през множество изпитания, които не знаем как да преодолеем, трябва да помним, че някой бди над нас, мили хора. Там винаги има някой, когото не виждаме. Ние, хората, го наричаме Бог или Ангел-пазител. Той винаги ни гледа и точно преди да се спънем, хваща ръката ни и ни води в правилната посока. Как се привлича и долавя ангелско присъствие ли? С молитва. Да, първо трябва да се помолим да ни бъде оказана желаната подкрепа Свише. Аз най-често си прочитам молитвата на Джоузеф Мърфи от книгата “Магическата сила на разума”. Тя е универсална и е подходяща е за всеки случай и всеки човек. Ето я:

     “Даровете на Бога – са моите дарове. С мен са Божествената хармония, мир и изобилие. Божията любов излиза от мен, благославя всеки, който попада в моето обкръжение. Не се боя от зло, защото Бог е с мен. Аз винаги съм бил заобиколен от свещения ореол на Божествената любов и сила. Аз твърдя, чувствам, знам и вярвам решително и позитивно в това, че очарованията на Божествената любов и бдителност насочват, изцеляват и се грижат за всички в семейството ми и за тези, които аз обичам.
      Аз прощавам на всички и искрено излъчвам Божествена любов, мир и доброжелателност към всички хора, независимо от това - къде са те. В центъра на моята същност цари мир, това е мир на Бога. В тази тишина аз чувствам Неговата сила и Неговото Свято Присъствие.
     Аз по Божествен начин се направлявам по всичките ми пътища. Аз съм чисто русло за Божията любов, истина и красота. Аз усещам как през мен протича Неговата река на мира. Знам, че всичките ми проблеми се разтварят в ума на Бога. Пътищата на Бог – са мои пътища.
Джоузеф Мърфи
“Магическата сила на разума”

       След като сте я повтаряли поне 3 месеца, тогава ще започнат да ви случват чудеса. Ще почувствате, че ангелите вървят до вас, напомняйки ви че са тук, а вие не ги чувате. Не искаме да ги чуем, да. Не позволяваме на душите си да говорят с тях. Защото всъщност сме забравили, че имаме душа. Повярвали сме, че сме съставени само от плът и кръв. Бог иска да сме щастливи и да се радваме на живота и затова изпраща своите ангели да ни помагат. Толкова много духовна помощ ни чака отвъд и докато някои от нас посягат към нея, повечето не го правят. Вярваме, че друго няма — няма живот след смъртта, няма Бог. Но дали е така? Вие виждали ли сте го? Казват, продавал семена. Интересно! Какво ли иска Бог да отгледаме в градините си?

Пазаруване в кварталното магазинче на БОГ /той няма МОЛ/ 
/притча от нета/

       На една жена й се присънил странен сън. Сънувала, че влиза в един магазин, а там вместо продавач стоял Господ.
         - Боже! Наистина ли си ти?
         - Да, Аз съм – отвърнал Бог.
         - А какво мога да купя от Теб?
         - Всичко – бил отговорът.
         - Тогава бих искала да си взема здраве, щастие, любов, успех и много пари.
     Бог се усмихнал и отишъл за поръчката. Скоро се върнал с малка картонена кутийка.
         - Това ли е всичко?! – възкликнала жената.
         - Да - отвърнал спокойно Бог – нима не знаеше, че при Мен се продават само семена?
                                                                                                                                                         Via Megi Guvenal

         Семената на вярата!
         В семе, посято в пръстта на душите ни, кълни и расте възнамеряваното от нас. Онова необходимо, което възцарява усещането за ситост и напитост, за достатъчност на човешкото ни битие. И... идва краят на щенията ни човешки. Някъде в душите си сами очертаваме предел, граница между човешкото и божественото. Преминаваме я всеки ден, когато се сетим, че все пак и Бог, и ангелите съществуват. Прекрачваме в света на Светлината и Истината, там - където е коронясана за вечни времена - Любовта - безусловната. 
       Това е вярата? Убедеността, че заслужаваш определен дар, защото обичаш, почиташ и се прекланяш пред невидимата съзидателна Сила. Кой, кой от вас може да отрече нейното съществуване. Кой може да отрече истината, че всичко видимо е плод на тази мощно завихрена плодивитост. Айнщайн, в писмо адресирано до Макс Борн, един от бащите на квантовата механика, изписва фразата:

       "Виждаме една Вселена, прекрасно подредена, подчиняваща се на определени закони, но ние разбираме законите само смътно. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената сила, която люлее съзвездията. Ето тази сила едва ли ще я познаем някога. Това е Бог."

      Чудя се защо има толкова религии, защо хората се делят според вярванията си и се противопоставят даже. Та нима Силата не е една?! Онази, градивната вселенска енергия, която задържа и задвижва Слънцето, планетите, Луната и другите космически обекти сред безкрайната Вселена. Сбъдва желания, намерения, мечти.

        Сега се сещам за вярата на един велик човек, с когото често разговарям, но не ми е гостувал все още. Но аз имам не желание, а намерение да общувам с него. Мечта ми е да отида в Тибет и да побеседвам с Далай Лама. На какъв език ще си говорим? Далай Лама владее перфектно английски. Книгата му, от където съм взела цитата по-долу, е писана на английски, но аз ползвах превода й на руски. С френския съм добре, с немския хич, а с английския чат-пат – в самолета със стюардесите се разбираме. Е, при първия ми дълъг полет исках да си взема телешко задушено с картофи, но като отворих пакета, оказа се, че вътре има свинско със зелен боб. Ама изядох и свинското, и боба. Та, заради моята мечта, лека - полека усъвършенствам английския си.  Ето каква Далай Лама казва за вярата:

      „Моята религия е много проста. Моята религия е добротата. Няма нужда от храмове, няма нужда от сложни философии. Мозъкът ми и сърцето ми са моите храмове, моята философия е добротата. Ние можем да живеем без религия и медитация, но не можем да оцелеем без човешка обич. Независимо дали някой вярва в една религия или не, и дали някой вярва в прераждането или не, няма човек, който да не оценява добротата и състраданието. Целта на живота ви е да бъдете щастливи. Щастието е привилегия на добрия човек."
Из словото „Изкушeни или призвани“
Далай Лама

        Накрая, и аз да изповядам своята религия пред вас. Тя е вплетена в моите стихове. Само кратък цитат:

Сред тишина се посява,
покълва, расте
и с писък от болка
се ражда животът.
За да разцъфне вярата,
тишина отново е нужна.
Благодаря Ти Господи!
Вярата ми в Теб
не е сляпа надежда,
а познание, че тебе те има.
И не някъде там, в небесата,
а в мене – в дъното на душата.

        Единението , усещането за божествено присъствие е нещо много, наистина много интимно и за него не бива да се говори. Позволих си го, защото това усещане се придобива с години себепознание, размисъл и отдаденост на вярата. Познавам много слънчеви хора, автори на книги, духовни водачи, споделили преживяванията и опита си по време на своето духовно пътуване.
         Защо помествам и споделям това, което прочетохте? Знаете ли, ще е доста нескромно да го споделя, но е много хубаво, човек всеки миг да е доволен от живота си и да отправя благодарност към Вселената, за това, което е в мига. Казано по-банално – да си щастлив тук и сега. Може би вие също сте щастливи, може би ще откриете потвърждение на преживяното от вас в писанието ми?! Нека заедно да възкликнем тогава: Знам, че съм любимо дете на Вселената и Тя нищо не ми отказва! Аз съм дарен/а всеки миг с Благодатта Божия, за което благодаря с цялото си сърце!  Вселената /Бог/ Аллах ни обича и е готова да материализира всяко наше намерение, повярвайте. Но първо ние сами твърдо трябва да повярваме, че заслужаваме очакваното. Мисълта за недоимък, липси, болка и тъга е само в нашите глави.

Та ..... имам си Мечта.

        Голямата ми Мечта е всички хора да бъдат доволни от живота си и да са щастливи. Всички, до един. Аз съм щастлива. Благодаря ти, Господи/Аллахъм! И не забравяйте да се усмихвате! Животът ни е огледало на онова, което сме отгледали и носим в душите си, на онова, което излъчваме към другите и към света.
Животът обича усмихнатите хора, не намръщените. Не го забравяйте. Усмихвайте се! Усмихвайте се, мили хора!

Самадхи