27.11.2009 г., 9:11 ч.
История за точка...
3 мин за четене
ИСТОРИЯ ЗА ТОЧКА...
Тя беше една Точка.
Появила се във времето и пространството по законите на взаимното докосване.
С безкрайността.
Все се чудеше началото ли е или е края.
Заглеждаше се в себеподобните, като в огледало. Понякога си мислеше, че е незабележима и безлична. Друг път осъзнаваше, че е различна, но нямаше как да бъде напълно сигурна в компанията на останалите малки черни кръгчета.
Понякога ù се искаше да хукне и да предреди останалите. След това се спираше.
Понякога си мечтаеше да е поне запетая, друг път... огромна права линия, на която никой не можеше да види края, в безкрайната далечина.
Или поне чертичка.
Но Там, в пространството на видимите неща. На различните.
Стегна куфара си и тръгна.
Нямаше представа какво ù предстоеше по дългия път.
В часовете по математика ù обясняваха, че нищо не може да съществува, ако в началото му няма Точка. В уроците по Граматика – мястото ù беше в края. Толкова важно, колкото началото в математиката. (Наистина ли краят може да бъде важен колкото началото?) По физика ù обясняваха, че тя е Галактика. В картините на художниците беше основната Идея. Според Философските обяснения Тя би трябвало да е Докосването.
Опитваше се да си представи всичките значения и предопределения като Роля.
Изпълнена в средата на кръглата сцена.
Живота.
Като начало и край.
Идея и докосване.
Център на Вселената от Галактики.
По пътя си срещаше много точки.
Бяха бели и черни.
Руси и червенокоси.
Зелени.
С очила.
Забързани и разсеяни.
Умислени.
Радостни и тъжни.
Едни харесваше. Други не.
Понякога настъпваше някои от тях. Друг път само се препъваше.
Често подаваше ръка.
По-рядко на нея.
И винаги с условие.
Случваше ù се и да я настъпят. Да я прегазят дори.
Но все успяваше да стане и... да продължи.
Понякога само накуцвайки.
Друг път с патерица.
Стряскаше се, когато на пътя ù се изправеше голяма и тлъста точка.
Някои от тях дори беше виждала по телевизията.
Първоначално си мислеше, че иска да е като тях.
После разбра, че тези точковидни бяха от епизодите с анимационни герои и нямаха нищо общо с истинските форми - точки от кръглата сцена.
Снимка:lifestyle.ibox.bg
Тези, анимационните, бяха измислени.
Те не можеха да се движат сами.
Мърдаха ги кукловоди, които само използваха образите им.
Движеха ги като успоредни прави в пространството.
Точката, в която ги докосваха, беше правилото в Граматиката.
Сценаристите вече бяха измислили нови.
Преди да заспи, обичаше да превърта кадрите... с точки.
Колкото повече въпроси си задаваше, толкова повече осъзнаваше невъзможните отговори.
Все искаше да знае част ли е от множеството, образуващо правата.
Успоредна?
Или пресичаща се?
С кого?
И как?
Защо?
Възможно ли е пресичането на правите да избегне правилото в Граматиката?
Наистина ли можеше да се окаже само финал на изречението?
Започнато и подредено от някого друг.
Хукна по галериите да търси художниците.
Представяше си Докосването.
снимка:sagabg.net
Взираше се в небето в ясните нощи.
Представяше си прожекторите и чуваше ръкоплясканията.
С цветята в кошниците.
Можеше да има всичко това.
Въпрос на избор.
Със сигурност знаеше едно - че неизбежно беше само многоточието в правата линия на еЛеКтРоКаРдИоГрАмАтА...
С безкрайността.
Все се чудеше началото ли е или е края.
Заглеждаше се в себеподобните, като в огледало. Понякога си мислеше, че е незабележима и безлична. Друг път осъзнаваше, че е различна, но нямаше как да бъде напълно сигурна в компанията на останалите малки черни кръгчета.
Понякога ù се искаше да хукне и да предреди останалите. След това се спираше.
Понякога си мечтаеше да е поне запетая, друг път... огромна права линия, на която никой не можеше да види края, в безкрайната далечина.
Или поне чертичка.
Но Там, в пространството на видимите неща. На различните.
Стегна куфара си и тръгна.
Нямаше представа какво ù предстоеше по дългия път.
В часовете по математика ù обясняваха, че нищо не може да съществува, ако в началото му няма Точка. В уроците по Граматика – мястото ù беше в края. Толкова важно, колкото началото в математиката. (Наистина ли краят може да бъде важен колкото началото?) По физика ù обясняваха, че тя е Галактика. В картините на художниците беше основната Идея. Според Философските обяснения Тя би трябвало да е Докосването.
Опитваше се да си представи всичките значения и предопределения като Роля.
Изпълнена в средата на кръглата сцена.
Живота.
Като начало и край.
Идея и докосване.
Център на Вселената от Галактики.
По пътя си срещаше много точки.
Бяха бели и черни.
Руси и червенокоси.
Зелени.
С очила.
Забързани и разсеяни.
Умислени.
Радостни и тъжни.
Едни харесваше. Други не.
Понякога настъпваше някои от тях. Друг път само се препъваше.
Често подаваше ръка.
По-рядко на нея.
И винаги с условие.
Случваше ù се и да я настъпят. Да я прегазят дори.
Но все успяваше да стане и... да продължи.
Понякога само накуцвайки.
Друг път с патерица.
Стряскаше се, когато на пътя ù се изправеше голяма и тлъста точка.
Някои от тях дори беше виждала по телевизията.
Първоначално си мислеше, че иска да е като тях.
После разбра, че тези точковидни бяха от епизодите с анимационни герои и нямаха нищо общо с истинските форми - точки от кръглата сцена.
Снимка:lifestyle.ibox.bg
Тези, анимационните, бяха измислени.
Те не можеха да се движат сами.
Мърдаха ги кукловоди, които само използваха образите им.
Движеха ги като успоредни прави в пространството.
Точката, в която ги докосваха, беше правилото в Граматиката.
Сценаристите вече бяха измислили нови.
Преди да заспи, обичаше да превърта кадрите... с точки.
Колкото повече въпроси си задаваше, толкова повече осъзнаваше невъзможните отговори.
Все искаше да знае част ли е от множеството, образуващо правата.
Успоредна?
Или пресичаща се?
С кого?
И как?
Защо?
Възможно ли е пресичането на правите да избегне правилото в Граматиката?
Наистина ли можеше да се окаже само финал на изречението?
Започнато и подредено от някого друг.
Хукна по галериите да търси художниците.
Представяше си Докосването.
снимка:sagabg.net
Взираше се в небето в ясните нощи.
Представяше си прожекторите и чуваше ръкоплясканията.
С цветята в кошниците.
Можеше да има всичко това.
Въпрос на избор.
Със сигурност знаеше едно - че неизбежно беше само многоточието в правата линия на еЛеКтРоКаРдИоГрАмАтА...
© Галина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви! Много приятно изненадана съм, че това се оказа най-харесваният ми разказ, въпреки известните притесненя, лични
) Поздрави за всички! -
Уникално!
-
невероятно разчупена идея.
и изпълнението ми хареса! -
@ Tomad (Кашмирски )
Благодаря Ви за коментара Зарадвахте ме! Няма цензура.Червеното е хубав цвят, за да го свързваме все с контекста А и си го знаем Поздрави! -
Хаха! До един момент бих го окачествил до най-доброто от жанра, което съм чел в този сайт. Мисля че след средата може да се рафинира малко.
И не си споменала червените точки (цензура), а според мен си заслужава според контекста.
Успех! -
Толкова ви благодаря за добрите и окуражаващи думи! Поздрави, Галя
-
Великолепно е. Поздравления.
-
Закачливо-замислящо е. Поздрав!
-
Страшно ми хареса! Очарована съм.
-
много оригинално, браво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но ми се струва, че най-модерното течение поставя въпроса за успоредните прави, респективно вида на пространствата и тяхната дефиниция, хомогенност и преминаване от едно в друго, по друг начин, а именно за СТЕПЕНТА на НЕВАЛИДНОСТ (Degree of Negation), както на този постулат(аксиома) на Евклидовата геометрия, така и на останалите вътрешно непротиворечиви геометрии, една от които си цитирала.
Този текст е написан само, за да илюстрира как едно иновативно и оригинално мислене, като това на авторката на творбата, може да предизвика асоциации и да стане източник на привидно далечни разсъждения. Но той няма претенции да е неспорен, нито имащ особен смисъл. Разбира се, тук подтикът, произлизащ от коментара на Mia2442 (Миа ) е много важен, но този подтик пак се дължи на интересното произведение, което явно ни впечатли.