27.11.2009 г., 9:11 ч.

История за точка... 

  Есета
3114 1 11
3 мин за четене

ИСТОРИЯ ЗА ТОЧКА...
Тя беше една Точка.   Появила се във времето и пространството по законите на взаимното докосване. 
С безкрайността.

Все се чудеше началото ли е или е края.

Заглеждаше се в себеподобните, като в огледало. Понякога си мислеше, че е незабележима и безлична. Друг път осъзнаваше, че е различна, но нямаше как да бъде напълно сигурна в компанията на останалите малки черни кръгчета.

Понякога ù се искаше да хукне и да предреди останалите. След това се спираше.

Понякога си мечтаеше да е поне запетая, друг път... огромна права линия, на която никой не можеше да види края, в безкрайната далечина. 



Или поне чертичка. 
Но Там, в пространството на видимите неща. На различните.

Стегна куфара си и тръгна. 
Нямаше представа какво ù предстоеше по дългия път. 
В часовете по математика ù обясняваха, че нищо не може да съществува, ако в началото му няма Точка. В уроците по Граматика – мястото ù беше в края. Толкова важно, колкото началото в математиката. (Наистина ли краят може да бъде важен колкото началото?) По физика ù обясняваха, че тя е Галактика. В картините на художниците беше основната Идея. Според Философските обяснения Тя би трябвало да е Докосването.
Опитваше се да си представи всичките значения и предопределения като Роля.
Изпълнена в средата на кръглата сцена. 
Живота.
Като начало и край. 
Идея и докосване. 
Център на Вселената от Галактики.

По пътя си срещаше много точки. 
Бяха бели и черни. 
Руси и червенокоси. 
Зелени.
С очила. 
Забързани и разсеяни. 
Умислени.
Радостни и тъжни.
Едни харесваше. Други не.
Понякога настъпваше някои от тях. Друг път само се препъваше.
Често подаваше ръка.
По-рядко на нея.
И винаги с условие.

Случваше ù се и да я настъпят. Да я прегазят дори.
Но все успяваше да стане и... да продължи.
Понякога само накуцвайки.
Друг път с патерица.

Стряскаше се, когато на пътя ù се изправеше голяма и тлъста точка. 
Някои от тях дори беше виждала по телевизията.
Първоначално си мислеше, че иска да е като тях.
После разбра, че тези точковидни бяха от епизодите с анимационни герои и нямаха нищо общо с истинските форми - точки от кръглата сцена.


Снимка:lifestyle.ibox.bg

Тези, анимационните, бяха измислени. 
Те не можеха да се движат сами.
Мърдаха ги кукловоди, които само използваха образите им. 
Движеха ги като успоредни прави в пространството. 
Точката, в която ги докосваха, беше правилото в Граматиката.
Сценаристите вече бяха измислили нови.


Преди да заспи, обичаше да превърта кадрите... с точки. 
Колкото повече въпроси си задаваше, толкова повече осъзнаваше невъзможните отговори.

Все искаше да знае част ли е от множеството, образуващо правата. 
Успоредна? 
Или пресичаща се? 
С кого? 
И как? 
Защо?

Възможно ли е пресичането на правите да избегне правилото в Граматиката?

Наистина ли можеше да се окаже само финал на изречението?
Започнато и подредено от някого друг. 

Хукна по галериите да търси художниците.

Представяше си Докосването.


снимка:sagabg.net

Взираше се в небето в ясните нощи.

Представяше си прожекторите и чуваше ръкоплясканията.
С цветята в кошниците.

Можеше да има всичко това.
Въпрос на избор.

Със сигурност знаеше едно - че неизбежно беше само многоточието в правата линия на еЛеКтРоКаРдИоГрАмАтА...

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Mia2442 (Миа ): Всъщност Лобачевски-Бояй-Гаус, както и Риман - по различен начин - напълно премахват ("невалидират"?) V постулат, в който дори самият Евклид може би се е съмнявал.
    Но ми се струва, че най-модерното течение поставя въпроса за успоредните прави, респективно вида на пространствата и тяхната дефиниция, хомогенност и преминаване от едно в друго, по друг начин, а именно за СТЕПЕНТА на НЕВАЛИДНОСТ (Degree of Negation), както на този постулат(аксиома) на Евклидовата геометрия, така и на останалите вътрешно непротиворечиви геометрии, една от които си цитирала.

    Този текст е написан само, за да илюстрира как едно иновативно и оригинално мислене, като това на авторката на творбата, може да предизвика асоциации и да стане източник на привидно далечни разсъждения. Но той няма претенции да е неспорен, нито имащ особен смисъл. Разбира се, тук подтикът, произлизащ от коментара на Mia2442 (Миа ) е много важен, но този подтик пак се дължи на интересното произведение, което явно ни впечатли.
  • Благодаря ви! Много приятно изненадана съм, че това се оказа най-харесваният ми разказ, въпреки известните притесненя, лични ) Поздрави за всички!
  • Уникално!
  • невероятно разчупена идея.
    и изпълнението ми хареса!
  • @ Tomad (Кашмирски )

    Благодаря Ви за коментара Зарадвахте ме! Няма цензура.Червеното е хубав цвят, за да го свързваме все с контекста А и си го знаем Поздрави!
  • Хаха! До един момент бих го окачествил до най-доброто от жанра, което съм чел в този сайт. Мисля че след средата може да се рафинира малко.

    И не си споменала червените точки (цензура), а според мен си заслужава според контекста.

    Успех!
  • Толкова ви благодаря за добрите и окуражаващи думи! Поздрави, Галя
  • Великолепно е. Поздравления.
  • Закачливо-замислящо е. Поздрав!
  • Страшно ми хареса! Очарована съм.
  • много оригинално, браво.
Предложения
: ??:??