Из далечното минало
Стоях на балкона, загледана в балкана и очите ми блуждаеха из далечното минало. Там, където аз бях дете и времето беше без граници. Нямах проблеми и животът си течеше ден за ден.
Приглаждах си бялата рокличка с червени нашивки и лъскави златисти копчета, въпреки че майка ми я беше огладила безупречно. Припомнях си за последен път нотите от ,,Върви, народе възродени’’ и решех дългата си коса. Бях едро дете и за жалост мечтата ми да съм на първата редица нямаше как да се сбъдне. Но пък какво му имаше на баритона, той издаваше басовия си звук, без който песента нямаше да има същото озвучение. Майка ми се извиняваше пред комшиите хиляди пъти, докато правих репетиции. Не можех да разбера защо толкова ги дразнеше тази прекрасна музика. Все пак нали сме българи? Не трябваше ли да се гордеем с музиката ни? Точно тази, която е свързана с писмеността и знанието. Нямаше да ми развалят хубавия празник, затова хванах гордо баритона в ръцете си и засвирих точно, като последна главна репетиция. След като изсвирих последния куплет от песента, вече се чуваше шумното възмущение от заобиколните апартаменти. Усмихнах се и си казах:
,,Как ще разберете, че е 24 май''
Облякох се, опънах белите си чорапи, обух черните си лъскави обувки и прихванах с гордост баритона във ръцете ми. Излязох от къщи и вдигнах гордо брадичка.
Събрахме се и учителката ни погледна с майчинско обожание. Разтвори ръцете си така, сякаш щеше да ни прегърне всичките и каза:
,,Хайде, деца, да вървим''
Още можех да усетя шумотевицата, разплакани от щастие майки и гордо ръкопляскащи бащи. А за бабите и дядовците да не говорим, те бяха най-въодушевени от тръпката на празника. Очите им бяха пълни от онова време на техния 24 май и усета от прелетелите им годинки, като един щастлив миг...
- Μαμα. Τι σκευτεσε? - Попита ме малкият ми ангел, търкащ очички.
- Казва се ,,Мамо, какво си мислиш?''
- Добре. Мамо, какво си мислиш?- каза с произношение, но пък с голямо старание синът ми.
- Мислех за днес и занапред. Хубаво е да се научиш да говориш български, да опитваш. Знам, че винаги ще ти бъде по-лесно на гръцки, но българският език е моят роден език. Бих искала да го знаеш.
- Добре. Но е труден.
- Знам.
- Ще опитам...
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С умиление прочетох, Елена.
Благодаря ти!
-
Привет!
Ех, Елена в началото за мик върнахте времето за мен назад, назад... а в края ме зашлевихте с шамара на действителността.
Благодаря за споделеното!
Поздравления!!! -
Всеки език е богатство, още един прозорец към света, но майчиният е истинска, непресъхваща съкровищница, традиции, самосъзнание, основа, за да бъдеш и да се развиваш като огромно, разклонено дърво...
Поздрави! -
Много българско!
Не е лесно, особено за българчетата родени в чужбина.
Но си струва усилието!
Поздрав и от мен! -
Поздрав! Нека го знае...майчиният език е богатство!
-
Заслужава си, Ели, усилието! Поздрави!
-
А трябва! С поздрави и Честит Празник!
-
Поздрав и от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прочетох го с умиление и сълзи на очите ми се появиха!
Лек ден !