3.07.2014 г., 14:35 ч.

Изгубената овца 

  Есета » Други
991 0 0
2 мин за четене

                                                              Изгубената  овца                                                                           

    Какво  е  станало  с  мен,  Господи?  Пътя  ли  обърках,  че  непрекъснато  вървя  и  до  никъде  не  достигам?  Викам  с   цялата  си  мощ,  но  гласът  ми  не                     достига  до Тебе.  Ти  навярно  ми  говориш,  но  аз  най-вероятно  съм

                    объркала  посоката  и  не мога  да  се  ориентирам.  Сигурно  нещо  дълбоко  съм  сгрешила,  че  думите  Ти  минават  край  мене   без  да  ме  докоснат?  Ти  говориш  на  човек,  който  слуша,  но  не  чува,  гледа,  но  не  вижда,  пее,  но  песента  му  се  разпилява  и  не може  да  достигне  до  сърцето  Ти. Извикай мe

силно,  за  да  чуя  гласа  Ти  и  те  последвам!  Знам,  че  ме  обичаш.  Не  ме  оставяй  сама  на кръстопът!  Докосни  ме и ме  поведи  по  Твоите  пътеки,  за  които  копнее  всяка  душа,  която  Те  търси!  Защото  Ти  даваш  изобилно  как-

то  на  сучещите  така  и  на  побелелите,  изливаш  животворната  си  вода  над 

праведните  и  грeшнитe.  Даваш  изобилието  си  на  цялата  земя.Изпращаш  Твоите  посланици  от  Небето  да  събудят  заспалите,  да  раздвижат  ленивите,  да докоснат  пъргавите,  че  е  дошло  времето  да  събират  изобилния  плод, дар

от  земята  ти.  Ти  не  държиш  сметка  кой  е  сял  и  орал,  кой  е  копал. Даваш  на  всички  щедро,  защото  само  Твоята  любов  е  безусловна.  Длъжни  сме  да 

слушаме  гласа  Ти. и  да  го  познаем.  Тогава  ще  бъдем  щастливи ,  защото  Ти 

си,който  даваш.  Нищо  не  се  дава  по  заслуги.  Нищо  не  зависи  от  този,  който  иска  и  който  тича,  а  само  от  Този,  който  го  дава.

Какво  е станало,   че  гласът  ми  не може  да  достигне  до  Тебе  и  проблемите  забиват  жилото  си  все  по- дълбоко  и  по-дълбоко  в  плътта  ми? 

Нали  викам  към  Тебе,  Господи,  нали  хлопам  силно  на  вратата  Ти  и  с 

цялото  си  сърце  вярвам,  че  ще  ме  чуеш,  а  протегнатите  ми  към  Тебе  длани  все  остават  празни. Смили  си  над  мене,  Всемогъщи  мой  Спасителю,  изсипи  Твоята  благодат  върху  мене!  Прегърни  ме  и  ще  запее  сърцето  ми!.

Светлина  ще   обгърне  пространството  и  ще  затанцуват  птиците  в  небето,

тварите  по  земята  и  рибите  в  морето!  Колко  малко  ме  разделя  от  Твоята  благодат,  без  нея  загивам.  Не  ме  оставяй  дълго  на  колене,  а  ме  направи 

победителка!  Само  Ти  можеш  да  ме  изведеш  от  лабиринта  на  моята  обърканост. Изведи  ме  на  зелени  пасища  и   бистри  води,  там,  където  сега     пладнува  Твоето  стадо!Аз  съм  една  изгубена  овца  от  него.  Моля  Те,  призови  ме  с  цялата  си  любов!Твоя  съм,  Ти  ме  познаваш,  защото  Ти  си  ме  избрал  още  преди  да  се  родя.  Твоята  любов  е за  винаги.  Тогава  какво  е...?

-         Нищо!  Нищо  не  е  станало,  нищо  не  се  е  променило  при  Мен,  а  само

ти  си  се  отдалечила.  Аз  съм  все  същият  -  вчера,  днес  и  завинаги.  Аз  съм   Добрият  пастир,  който  познава  овцете  си,  но  всяка  овца  трябва  да

следва  гласа  ми!

    Чакам  те  на  същите  зелени  поляни  и  бистри  води...

 

 

 

                                                                                                                                         

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??