bubulinabe (Bebcheto bebe) 26 октомври 2018 г., 11:48 ч.

Изгубих се 

115 1 1

Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.

Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.

Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.

Изгубих се искайки нещо, което не можех да получа.

Изгубих се в капана на тийнейджърските години, когато другите живееха, аз познавах пътя само до училище и дома.

Изгубих се из между времето, в което младото момиче се превръща в жена, макар и години след това, аз пак не се чувствам такава.

Изгубих се в опитите да направя нещо, за което веднага бях укорявана, че не струва каквото и да опитвах.

Изгубих се преди да разбера, че хората дават за да получат нещо и смисъла, който виждах беше, че не съм получила нищо, а давах толкова много.

Изгубих се в желанието си да се уча на неща, които всички на моята възраст правеха, накрая се оценяваха тези, дали най-малко от себе си.

Изгубих се в познанията си за околните, пробвайки се да променя себе си.

Изгубих се въпреки, че търсих начина да не го правя.

Изгубих се борейки се за успеха, който толкова ми беше необходим и въпреки това, той никога не ме спохождаше 

Изгубих се там виждайки как хората търсят не какъв си всъщност, а как изглеждаш - визия, грим, коса, защото никой не се интересуваше какво даваш, важно беше какво искат да вземат.

Изгубих се правейки това, което трябва, а не това, което искам.

Изгубих се точно когато пожелах да продължа образованието си, а се наложи да избера, каквото ми се кажеше.

Изгубих се когато точно започнах да намирам приятели, а единственото, което целяха беше да вземат повече от мен.

Изгубих се когато на важни дати като дипломирането изглеждах нелепо, защото никой не беше там с мен, а другите имаха подкрепата на близките си и единственото което виждах в очите им беше колко са щастливи.

Изгубих се когато избрах първата работа да е най-неподходящата ми стъпка, правена досега.

Изгубих се в опитите да обичам, а бях възприета твърде несериозно.

Изгубих се в лъжата да бъда играча, а накрая спечелиха тези, които подцених.

Изгубих се, защото вечерта, която хората бяха най-щастливи, а именно Нова година, аз посрещнах болестта, след която нищо не бе същото.

Изгубих се във вярата на тези, които твърдяха, че знаят, а накрая самите се предаваха.

Най-много изгубих сега, когато знаейки, че съм изгубена, искам да намеря пътя към себе си и живота.

 

Искам да добавя, че не търся съжаления и не се опитвам да създавам драми. Това е нещо, което просто се роди - от сърцето, от душата, от ръцете пишейки това и най-вече от мен за тези, пожелали да я прочетат.

 

© Bebcheto bebe Всички права запазени

Твърде лична изповед, която написах на един дъх. 

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • neranimo Прочетох го на един дъх и съвсем не пробуди съжаление. Много хора се губят и търсят изхода, но може би малцина са тези, които се вглеждат в себе си.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.