2 min reading
Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.
Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
Изгубих се искайки нещо, което не можех да получа.
Изгубих се в капана на тийнейджърските години, когато другите живееха, аз познавах пътя само до училище и дома.
Изгубих се из между времето, в което младото момиче се превръща в жена, макар и години след това, аз пак не се чувствам такава.
Изгубих се в опитите да направя нещо, за което веднага бях укорявана, че не струва каквото и да опитвах.
Изгубих се преди да разбера, че хората дават за да получат нещо и смисъла, който виждах беше, че не съм получила нищо, а давах толкова много.
Изгубих се в желанието си да се уча на неща, които всички на моята възраст правеха, накрая се оценяваха тези, дали най-малко от себе си.
Изгубих се в познанията си за околните, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Твърде лична изповед, която написах на един дъх.