13.11.2014 г., 17:58 ч.

Изповед 

  Есета » Любовни
1915 0 1
3 мин за четене
Живеем в един меркантилен свят. Така е и в любовта. Оцеляват не тези с чиста душа и пламенно сърце, а тези хитрите, които те ограбват и после бягат. Като вампири, изсмукващи живота ти. Почти всеки се интересува каква кола караш, какво работиш и колко пари получаваш. Ами душата? Ами сърцето? Ех, въпроси... въпроси...
Но защо ли се учудвам? По едно време и аз бях същия като тях. Бурен, нощен живот изпълнен с алкохол и всякакви преживявания. Като певец грабих и вземах каквото ми падне, от която ми падне за да постигна някаква слава. Е, и да намеря истинската и неповторима любов. Тази, която променя чувствата и светогледа ти изцяло. Намерих я, но за кратко. Появиха се хора, които завидяха на нашата истинска любов и ни разделиха със своите интриги. И тогава всичко се срина.
Загубих гласа си. Вече не можех да пея. Сякаш тази раздяла не бе разбила сърцето ми, а по скоро бе разкъсала гласните ми струни с пирони. Преди съдбата имаше милост към мен, но не и сега, когато трябваше да подпиша догов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??